ПИСМО ДО УПРАВЛЯВАЩИТЕ: Аз оставам.

Уважаеми управляващи,

Аз съм едно момиче на 17 години. Дете на България, дете очакващо промяна. И тази промяна наистина може да бъде факт, ако Вие, първите в нашата държава, не се опитвате да я саботирате. 

Миналата неделя половината от населението на страната отиде да гласува. Хората дадоха своето мнение за това как да продължи управлението на НАШАТА страна. Подчертавам НАШАТА, защото България е на народа, а не на крадците, които всеки ден ни ограбват, не на лъжците, които замъгляват съзнанията ни.

Драги представители на народа, защо се опитвате да омаловажите мнението ни? Какво направи ЦИК в случая, кой го накара да скатае хиляди бюлетини с народното мнение?

Знаете ли какво ще ви кажа? Много млади хора не гласуват по принцип. За какво да си губят времето? Та нали пак сте си същите – сменили партията или въпреки народното неодобрение, стискайки властта, продължавате да изпивате малкото останали сили на родината ни. Но този път, главно заради референдума, гласуваха три милиона и половина души. 

Ние, НАРОДЪТ не сме съгласни да ни управляват хора, които не държат на думата си. Хора, които не се съобразяват с мнението ни. Запомнете, че НИЕ сме властта и докато взимате НАШИТЕ пари, ще правите това, което НИЕ Ви кажем.  Не забравяйте, че сме милиони, а Вие само 240, но спокойно, скоро броят Ви ще намалее значително.

Знаете ли? Повечето ми съученици едвам чакат да завършим следващата година, за да се махнат „от тая скапана държава“. Но забележете – държава, не страна. Вие сте тези, които гоните младото поколение в чужбина, като не зачитате мнението ни, като поощрявате посредствените, малцинствата, а собствените си деца отпращате да се скитат по света. Това нормално ли е според вас? За мен не е.

Сега ще Ви разкажа нещо за себе си. От четиринайсетгодишна започнах да работя – това е прекрасно. Тъй като и двамата ми родителите притежават висше образование, работят, но не получават достатъчно високи заплати, понякога се налага сама да изкарвам средствата си. Но не само аз съм така, а хиляди. А знаете ли, че моите набори, от ромски произход, имат поне по две деца и получават различни помощи. А да, пропуснах и стипендията им от 60 лева. Тази, за която аз цяла година се скъсвам от учене, гледам да не пропускам занятия, имам успех 5,94 и се притеснявам, че няма да мога да вляза в изискванията за 25 лева. Какъв парадокс, а? Но аз зная, че малцинството не е лудо като нас, ще получават разбира се, нали все пак тези хора са избирателите Ви.

Аз като един бъдещ  достоен гражданин на Република България, искам да остана в моето отечество. И Ви обещавам, че след време всички, които днес се гаврите с нашето мнение, жестоко ще съжалявате.

Аз оставам в моята страна, за да променя нещата, тъй като не искам след години България да бъде заличена от световната карта. Ние не сме стадо, което може да водите вечно. Чували ли сте, че е най-лошо, когато слепият прогледне. Настъпи този момент за българския народ – денят, в който всичко ни стана ясно.  Достатъчно ни заблуждавахте и бяхте кукловоди. Време е да си ходите – било то доброволно или не.

Оставка, госпожи и господа. Ние не ви искаме. Време е да слезете от високото. Време е ние „да изхвърлим боклука!“