Имах една книга навремето – „История на света в дати“ или нещо от сорта. Стоеше в тоалетната, признавам си. Там с времето подгизна.
В нея, където и да я отвориш, на случайна страница...дали - 1008 г.пр.Хр…или 1975 след Хр…едно и също, НОРМАЛНО.
Винаги някой в тази година е роден и умрял.
Винаги е имало „кризи“, земетресения, бунтове, пожари, всякакви бедствия… но никой не се е хранил от тях.
Знам, че не може непрестанно да си в радост, да преглъщаш ухилен мандарини и да гледаш анимационни филми.
Знам, че това, което казвам в момента е смущаващо, но от всички помислено. Хора с микрофони, джиесеми, поднасят ги към някакъв министър, бутат се, стъпкват се, за да изкрънкат новината – „Ето, той е виновен, че съществува съдба”...
Тези пък, от своя страна, вместо да кажат ясно – „Не бъдете суеверни“, правят едни тъжни муцуни, и както казва Чехов – „ с юбилеен глас“, тържествено мрачни – „Ще видим кой е виновен“.
Вина лесно се намира, трудна е прошката.
Минута мълчание, за сметка на вековно бърборене.
© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.