Постижения на неолиберализма по света и у нас

Магда Ташева написа нещо за Джордж Майкъл.

Всичко, което написа, беше грубо, но верно.

Постижението на неолиберализма е, че е днес е адски модерно да псуваме и мразим истината. Сякаш тя трябва да е непременно нежна.

Ругал съм се в ефир с Магда Ташева. Приятно е. Разбирам защо го правите.

Но защо не направихте същото с Асен Г.? Поругайте го малко него, след като по същото време пусна зарадван пост, посветен на смъртта на руския хор “Александров” в Черно море. 

Асен Г. дори не пусна свой пост. Той се скри зад мнението на неизвестна жена с ясно анти-руски налудности. А Асен Г. написа - има и такава гледна точка.

Това е постижението на неолиберализма и платените му копелета: Магда няма право да каже добра и/или лоша дума за един наистина свестен гей. Но Асен Г. има свободата да цитира откровено гнусен пост за смъртта на руснаците.

Постижението е наистина голямо от пропагандна гледна точка. Всички псуваха Магда. И установиха правото на Асен Г. на "още една гледна точка".

Имате право да псувате и мразите патриоти, националисти и хора с чепат език.

Нямате право да коментирате даже некрофилията на извратената неолиберална пропаганда.

По света, в Германия, е още по-ясна победата на неолиберализма в пропагандата.

У нас поне се псуваме и имаме радостта да се мразим.

В Германия, на следващия ден след атентата с камион на Коледния пазар в Берлин, разговорите между хората не са като у нас.

В Германия хората отиват на работа след атентат и не говорят помежду си за атентата. Коментират празниците, други новини, усеща се едно напрежение и тяга в общуването, но пропагандата си е свършила работата.

Няма какво да обсъждаме. Всичко е ясно:

1. Атентаторът може да е всеки - това се внушава силно. Все едно е индивидуален акт. Все едно на някой му е писнало от живота и се е поразходил върху торакса на приблизително 12 човека. Не се коментира верската и политическата принадлежност на атентатора. Не се коментира наличието на заговор и организация. Не се коментира кой го е допуснал в страната. Нищо не се коментира.
2. Меркел не е виновна. Тя е искала да направи добро, но понякога нещата се прецакват. Не коментираме Канцлера. Това е изключително постижение на неолибералната пропаганда - дори Хитлер не е могъл да достигне такива висини. Мълчанието дори изглежда като победа над фанатизма. Но не е. Поражение е.
3. Не говорейки за атентата, може би предотвратяваме друг атентат. Неясно как, но немците явно вярват в това. Те дисциплинирано не говорят. У нас това няма как да се разбере, звучи невероятно. Но в Германия се случва.

Победата на неолибералната пропаганда се състои в две посоки - възприели очевидния прогрес на ислямския тероризъм на европейска почва, ние си самозабраняваме да говорим за това. И следователно не дефинираме проблем. Няма проблем.

Както няма проблем и със случаите на расизъм и насилие върху бели деца.

Идеята за расизма не действа реципрочно. Само черните са бити, когато са бити. Белите не са бити, не говорим за това. 

А става въпрос за деца, неофашисти ниедни.

И победата на неолибералната пропаганда е в отчуждението от истината. 

Както и в цинизма срещу руския враг. А ставаше въпрос за артисти.

Неутешимо защитавате гей принадлежността на западния артист и същевременно се напивате радостно с вода от Черно море, в която са се давили руснаци.

Неолиберлизмът си е по-отвратителен от фашизма. Заради перфидността си.

Остава утешението за нас, българите. Че не сме като немците. И че докато псувате автора на тази статия поне се случва някакъв коментар. Поне имате отношение.

Последно: победата на неолиберализма е на Виенската гара.

Там, ако потърсите безплатен интернет ще получите съобщението REFUGEE FREE WI FI.

Всичко след това е на арабски, terms and conditions, agree и така нататък.

Всичко се прави заради неолибералната идея. А тя е, че някой се опитва да ни ПРОДАВА хуманност. 

Това е упорита, световна разпродажба - със светещи надписи.

Заедно с нея се продава и един нов ляво-религиозен проект, от който тепърва ще страдаме.

Защото мълчим.