Актуално
параНОЙя

Ангел Еленков - Аци | 07/01/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

През последните първи дни на новата година ни съсипват от загриженост.

Иде студ, сняг, грип, инфаркти, подагра, глутен, ГМО, и всичко това по време на неспирни атентати!

И, макар още да не студувам и да не боледувам, вече съм сломен.

Отбягвам хората, зареждам се с консерви, свещи и брашно /без глутен, разбира се/, купувам си цигари от будката с маска през устата, щото продавачката има съмнително червен нос.

Ако някой роднина по телефона ме попита как съм, превантивно му отговарям, че съм зле, а днес в пощата си, когато намерих поредната визитка на погребална агенция, не я изхвърлих, както друг път, но старателно я прибрах при важните документи.

Непрестанно показват по телевизора „снегопочистващи машини“ в готовност, пред тях шофьори с ушанки, като танкисти преди битката за Курск.

Баничарки превърнати в линейки, заредени с гориво като совалки.

Картата на България гори в жълто, оранжево, червено…мигат тревожни петна.

„по пътища и по завои

високо

по сипеи, урви, чукари, бърда

през слог

и рид

през глухи усои…

изпокъсани

кални

гладни

навъсени

измършавели от труд

загрубели от жега и студ

уродливи

сакати

космати

черни

боси

изподрани

прости

диви

гневни

бесни

- без рози

и песни

без музика и барабани

без кларинети, тимпани, латерни,

флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби

в ръцете - не с бляскави шпаги,

а с прости тояги,

шопи със сопи…“… както изрича Гео Милев…

 А на мен ми иде да отвлека някой снегорин, от тези в готовност, че нямам време сам да „построя“ свой Ноев ковчег, да взема със себе си само книгата „Човекът се появява през холоцена“, на Макс Фриш и да изчакам да минат студа и епидемията… поне докато още съм мъртъв!

 



Други статии от този автор



Коментари