Специален коментар
КОМУНИЗЪМ ВТОРА УПОТРЕБА

Мартин Карбовски | 10/01/2017

През 60-те и 70-те години на двадесети век у нас обществена кариера се правеше с антифашистки и антикапиталистически лозунги.

Днес, 30 години след падането на комунизма, кариера и обществена изява се правят с могъщи дози антикомунизъм, видите ли, как мразим миналото.

Комунизмът беше мечта.

И икономическо оглупяване, обществена липса на идея как работи икономиката. Ние го преживяхме като температура, като болка и като блян.

Но днес комунизмът има своята втора употреба.

Той е ползван от "антикомунистите" като клетва за вярност към някакъв нов ред. Това е плашещо. Историята се повтаря.

 В този смисъл потребителите на комунизъм втора употреба са обикновени мошеници. Те правят втора цедка на старата идеология на Ленин, за да изтискат обществен дивидент. 

И това или е скучно, или не е в интерес на обществото.

Стефан Цанев е потребител на комунизма втора употреба.

Той е скучен с опита си да се покаже дисидент.

Нормално лицемерие, присъщо на ОНОВА ВРЕМЕ - заради имиджов дивидент в днешно време.

За такива хора Левчев казва - "талантът не е характер".

Днешният антикомунизъм е сцепване на разцепеното. Отломка от парче.

Ако комунизмът беше свещ, антикомунизмът е анална свещичка, докато лекуваш исторически рани.

Антикомунизмът е вреден. Той не е продуктивен, рентабилен е колкото самия комунизъм, но още по -лошо - той служи на чужди интереси.

Само един пример.

Заради анти-комунизма днес нямаме Втора атомна. И днес искаме ток от Румъния. В тази новина няма политика. Няма ляво, няма дясно, няма комунисти и дисиденти. Има пропуснати шансове, несвършена работа, обществен саботаж.

Заради антикомунизма, (който е комунизъм втора употреба) и неговата реторика ние отказваме полезна мощност, цели предприятия, работни места и пари. Само защото нещо е руско, или само защото не е американско, (респ, турско, респ. европейско и т.н.)

От камбанарията на времето антикомунистите са още по-големи идиоти от комунистите, честно, не се обиждайте. Защото в оня комунизъм, (както и в старите (!) стихове на Цанев) имаше наивитет. А в днешния антикомунизъм има робска страст.

Аз деля епохите на две - на епоха на милицията и на епоха на полицията.

Бил съм се и с едната, и с другата. Биха ме и едната, и другата. Това е дисидентство, ако исках - щях да го изтъкна. Но у нас да си дисидент се превърна в опит да си слуга на статуквото. 

А да си слуга на статуквото е нашият най-лош характер. Характерно за слугите на статуквото е да ругаят миналото. И аз съм го ругал, като всеки. Но миналото трябва да се прости. И миналото не може да е причина да сме бедни. Ние сме бедни сега. Защото обживяваме проекта на комунизма втора употреба. Което е крачка в грешната посока, другари.

Искам да надживея парадокса - че комунизмът трая само 45 години, едно историческо мигване. А антикомунизмът и неговата ирационалност могат да продължат повече време. Може би двойно повече време.

Никой не строи държава, всички плюят предишната. Кога ще спре това?

Замислете се.

 

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари