Обикновеното народно събрание и кандидатите за хамама

Заминалото си обикновено народно събрание, освен че затвърди репутацията на поредното зло в живота ни, което сме турили в графа „обикновено“, тоест нещо, без което не можем да минем /нещо като обикновения локум и обикновените вафли/  с друго аха да си помисля, че няма повод да го запомня, като внезапно парламентът одобри без никаква съпротива и дебати предложението на Министерския съвет, с което отпада таванът за продължителност на концесиите. Вместо това се въвежда максимален срок, който ще се определя от възложителя на концесията.

Това бе най-спорната /да се изразим меко/ разпоредба от изцяло новия Закон за концесиите.

Окончателното й гласуване в пленарната зала бе неочаквано, тъй като при обсъждането в парламентарната правна комисия подкрепа оказа единствено ГЕРБ.…

С други думи, ако досега в миналото са ни продавали, залагали и разменяли националните интереси, в настоящето продължиха, то никакъв шанс няма в бъдеще да се отървем от „инвеститорите“, за които управляващите разпъват червен килим и заемат поза диван чапраз .

 По-лошото е, че като едновремешните уж обикновени вафли и локум, уж като от времето на СИВ и БДС, сегашният контент на НС е като лютеницата, която става за ядене само в случай, че не превишаваме 50 грама, както алармираха от БАБХ. Тоест, евростандартизирана, обикновена гадост.  

Очевидно напълно приемлива за партокрацията и в стара Европа, предвид високите оценки и топлия прием, който получават слугите на народа от Брюксел и НАТО. Същите тези дето не можем да им запомним физиономиите, а другите, които даваме мило и драго да забравим ни предизвикват колики, като при злоупотреба с онази евростандартизираната лютеница.

България и бъдещето и е предоставена на концесия, докато издържи.

Тези от снимката под „Съединението прави силата“ от оня ден се държат като нетърпеливи, амбулантни търговци на многократно препродадена стока, които нямат търпение да пипнат парата и да изчезнат от историческата сцена, за да сменят костюма и грима и да изгреят за следващото действие.

Народните избраници, обслужващи ламята, която угояваме в къщата с надписа за съединението и силата, ни нокаутираха до степен на дълбока кома още с реакцията си по повод референдума, на който гласуваха два милиона и четиристотин хиляди души.  Клетият суверен, като селянина от приказката, който изнемогвал да хрантути ламята се опита да спре законът на фермата, да извади на показ личностите, ако има такива все още, такива които вместо лого на партия имат лица и достойнство и в крайна сметка да се свърши с театъра - „Те ни представляват ама май са забравили за нас“.

Вие какво си спомняте от 43-тото обикновено?

Аз си спомням още едни арогантни патриоти, които стават патриоти като наближат избори. Иначе са съидейници и лобисти на транскапитала.

Националният идеал спира да ги вълнува веднага щом замирише на келепир и тогава стават националисти в умерени граници в рамките на взаимния интерес.

Не е народно, не е и събрание. Сговор на съзаклятници е! На човекоядци, които се самоопределят като филантропи. Общото между двете понятия е, че  имат афинитет към хората. Те имитират противопоставяне, много люто понякога в стил театър Кабуки, после са сговарят и единствено оставането във властта е темата, която може да им докара загрижен за електората сурат.

Мисля, че ако наистина сме такива мазохисти, че да забравим гаврата с обсъждането и негласуването на референдума, протакането и мизансцените в стил „ние много искаме ама съвестта и разума не ни позволяват“ значи наистина си заслужаваме орисията.

Нинова каза на прощаване,  че ГЕРБ са лишили от достойнство и национално самочувствие българите, гаче ли като ни е управлявала левицата сме левитирали, възвисени от себеусещането за божествения си произход.

Патриота Симеонов сънува от трибуната напредък в борбата с корупцията и това след доклада на ЕК и класирането на България на чело в срамната стълбица на процъфтяващата корупция.

Цветанов, като същински обединител се обясни на присъстващите в признателност за единомислието по жизненоважните въпроси за България и по този повод се замислих кои ще да са въпросните въпроси. Не се наложи да връщам много лентата.

Вярно, така е и за разсипията на образованието, и за болестотворното здравеопазване, и за санирането, което ще продължи в същия бодър дух, подкрепено от довчерашните му критикари БСП, и за асфалта, който цъфти при температури под нулата…

За всичко, което може да сведе досадниците, които все още са мнозинство пък и си въобразяват, че са суверен до мининум, за това спор не е имало и няма и да има, стига да си ги възпроизведем, а като гледам натам вървят нещата.

Тези дни даже вечно опозиционно настройващият се предизборно, но коалиционно устройващ се впоследствие Кънев, обяви като Делфийския оракул как не ни мърдат ГЕРБ и БСП на пролет, а те вдясно ще са балансьори или опозиция не разбрах точно, но първо им предстои да се слеят. Дясното неуморно възпроизвежда чрез лабораторните си експерименти в стил „пунт и пластика“сини еуглени със самочувствие на чехълчета. Такива, каквито ще изнесат краката и обувките на статуквото барабар с камъчетата. Нещо като безсрамно политическо кросдресърство, размяна на номерата във вариетето или как там се казваше мястото за разтуха, в което джентълмените забравят, че са джентълмени, а леконравните жени биват възнаграждавани за отсъствието на задръжки и предразсъдъци, такава предизборната тактика очертаха архитектите на Новата република.

Учредени в търговски център едните и в хотел другите, типично в неолиберален, свободен стил биха могли да се“слеят“ в някой спа център или хамам, както по времето на Вазов, неговите персонажи от „Кандидат за хамама“.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, в типичния му макевиелистки, реферски тон преди последния съдийски сигнал коментира, че днешните управляващи трябва да отговарят за провала на модела на управление, за състоянието на страната и обществото.

„На предстоящите избори пожелавам успех на всички, с които можем да постигнем голямата цел - ценностно, хомогенно мнозинство в парламента, което да излъчи стабилно правителство.“ .

От която прокоба според мен на всеки що годи здрав човек му се предизвикват симптоми като да го повтаря грипа.

Целият този бомбастичен апломб и олимпийска самоувереност, разбира се, е следствие от умопомрачението на високия пример - европейската партокрация, а защо не и от пълната шизофренност във водещата демокраця, която хептен ни обърка представите за ролята на суверена и свободата на избора, на словото и волеизявлението подир последните президентски избори в пределите на безпределната свобода.

Всеки, който след този „обикновен“парламент се опита да ни убеждава, че е възможно да потръгнат нещата, като дойдат едни „необикновени“ хора, ако обичате не ставайте глупави и не му вярвайте. Тази политическа система с очите и умът си съм се убедила през годините, в които прекарах вярно, служейки и, изхвърля всичко свястно и порядъчно. И Иисус с апостолите /простете богохулството/ да слезе, поставен в условията на инкубатора за разврат и разложение маскиран, като люпилня на закони ще се коалира с фарисеите още преди първата парламентарна ваканция.

            Няма да помогне със смяна на закачалките за костюми и автоматите за лозунги.

В случай, че решите да се волеизявите електорално, търсете онези, които залагат тротил в системата, а не търсят приемственост и не надграждат връз колосите на глинени крака, но за базата и надстройката, и бащата на политическите исполини следващия път в текст по темата обикновено ли е служебното правителство!