Актуално
Наздраве, г-н Президент!

Соня Момчилова | 03/02/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Чл.69 от Конституцията: „Народните представители не носят

наказателна отговорност за изказаните от тях мнения

и за гласуванията си в Народното събрание"

Много е прав народът, убеждавам се за кой ли път, като съветва три пъти да премерим един път да режем.

Цял ден се душа в междуметия и не ми излиза едно завършено, спокойно изречение по адрес на хрантутниците и поредното национално предателство.  Поредна, последователна и добре координирана, клиентелистка проява на ГЕРБерите и тямподобните, на третия път сколасали, в последния ден преди разпускането на парламента да гласуват удължаването на срока на концесиите до…безкрайност.

Викам си, не може да не реагира президента. Не, че след като изберат нов парламент, няма шанс да си гласуват, каквото си решат отново, но поне да демонстрира, че не е част от схемата и не е в сговора с майцепродавците…

Не ми стигаха думите и ми беше черно пред очите.

Чакам повече от седмица да ми просветне, та да напиша няколко смислени изречения. Овладяни, аргументирани и уличаващи слугите на народа в най-сериозните от всички престъпления и то по конституция – предателство на националния интерес. Като ми мине, викам си, ще напиша за цялото „убий майка си – пий кръв“ управление. И за идиотщината да си дадеш на чужденци водата, и да си продаваш земята, и тока, и учените, и децата, и здравето, и всичкото.  

За минералните води, които никъде Бог не е напълнил толкова, колкото в нашите земи, и за пристанищата и летищата, и за пощите и телекомите, и за образованието, и за…президента!

“И този се оказа същия. Нищо не прави. Лети до Брюксел, а нас скоро, като ни асфалтират и санират, като ни свалят пръстов отпечатък и ни ваксинират срещу бяс, профилактично със закупени по инициатива на Лъчо Мозъка ваксини, за редовно и регулярно приложение, одобрени от всички НПО за защита на животните, ще ни дадат и нас на концесия. Само да не тури вето на това скудоумие на отцеубийците – край! Заминавам за Букурещ!“.

Така си говоря сама. Изпих една вода с богат вътрешен живот, излязох да се поизгубя в мъглата и да покашлям в мръсния софийски смог.

Връщам се след няколко часа и разбирам, че е… лопнал мандалото!

Олекна ми да ви кажа и не, че няма вероятност, новият парламент да си гласува пак античовешки, но не вярвам. Не вярвам да го удари на такъв чак гьонсуратлък. А и гледам при комшиите, втори ден на площадите погнали крадците и благожелателите им сериозно.

Да вземе да прескочи този вирус и у нас, а?  Ама то ракийцата дезинфекцира всяко недоволство май и прави портретите от стената по мили, някак. Затова ми е свита душата.

Да не вземе, като се снима на предизборните плакати скоро, ей това човечество от снимката да ни домилее. Както парадоксално се случва, колко пъти вече…

Вижте ги на трезва глава и помнете, че само на едно място ей така до крак, топтан трябва да ги пратим. В райе, с право на тридневен расклад .

Такива работи си мисля, докато гледам физиономиите от кворума и слушам президента, който излита на изтребителя, за да пусне първата бомба върху гнездото на дребните хищници с голям апетит.

И не смея да се зарадвам, защото народът и за това се беше произнесъл или Шишо Бакшишо беше от телевизора, но все тая, радост и тъга е тоя наш живот, наздраве г-н Президент, аз много Ви уважавам!

 

 



Други статии от този автор



Коментари