Светлината, която убива

Поводът за този текст: 

Жена загина на място, след като греда от старо осветително тяло и мазилка паднаха върху автомобил в тунела "Ечемишка" на магистрала "Хемус", съобщиха от МВР.  Загиналата жена е пътувала на пътническата седалка до брат си в автомобил, шофиран от него. Водачът е с леко нараняване на главата, след което е бил приет в болница. Започнало е разследване за причиняване на смърт по непредпазливост. Към момента то се води срещу неизвестен извършител.

Светлината убива...

Тогава, когато някой е бил мърляв и отговорен за поддържането на тунел „Ечемишка” на маистрала „Хемус”, но престъпно е зарязал опасни лампи да дебнат над преминаващите шофьори.

Тогава, когато си роден и живееш в държава, за която човешкият живот няма особена стойност.

Тогава, когато многократно граждани са звъняли на тел. 112, за да кажат, че нещо в шибания тунел „Ечемишка” не е наред и някой може да пострада. Ама никой не им е обърнал внимание.

Тогава, когато немарливостта е начин на живот. Всеобщ. И никой не я осъжда. И никой не се страхува от нея.

Тогава, когато обитаваш територия, където всеки подценява работата и нейното  прецизно извършване и съблюдаване.

Тогава, когато оцеляваш в държава, която винаги говори в трето лице – взимат се мерки, предприемат се действия, започва се разследване. И всичко винаги е срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ.

Тогава, когато вместо обществен гняв и натиск, след като някой умре от паднала лампа на магистрала, за която години наред се хвалим и режем лентички, следва тишина.

Тогава, когато държавата е населявана от  по начало смазани хора. Един повече, един по-малко, кой ли ти гледа статистиките...

Тогава, когато живееш на място, където повечето хора се надяват на малкото. Опасяват се да не стане „по-лошо” и отлично следват логиката „трай си”, дори когато то просто вече  тоя живот така не се трае.

Тогава, когато цяло едно общество няма самочуствие, нито кураж да каже достойно – има виновник за убитата от лампа в тунела на магистрала „Хемус” жена. И той трябва да бъде наказан. И няма да продължи да се върти земята под краката на политиците, мамка им, ако не накажете виновника.

Тогава, когато си сред хора, които единствено мислят как САМИ да се спасят, а никой не схваща, че актът на спасение е общо дело, така както актът на провалянето ни като нация и държава е общо дело.

Тогава, когато смятаме, че нещастието не е наша работа. Освен, когато е нашето собствено.

Светлината убива.

Тогава, когато една жена е мъртва, заради държавна и човешка немарливост, а вие ще преглътнете и това.

Ние. Всички. Ще го преглътнем...

Не светлината убива, човече. Лампата убива.