Актуално
Останалото е манипулация

Ева Истаткова | 07/02/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Нека се правят „позитивни кампании”.

Нека.

Нека се говори по теми като тази – психичните разстройства на българите.

Нека.

Но нека не се манипулира.

Не е редно в кампания, която иска да обясни, че хората с психични разстройства заслужават достойно отношение, шанс и уважение (което е безспорен факт) да се дават за примери хора като Айнщайн и Ван Гог.

Видиш ли, „над 25 % от хората, на които се възхищаваш страдат от психично разстройство” – се казва в рекламния клип, който цели да бори стигмата на хората с психични проблеми.

И тук идва манипулацията.

Усилието да сме деликатни по тия въпроси създава много по-големи пакости – подценява проблемите. Сега, мнозина ще плеснат с ръце и ще си кажат – ето, Айнщайн е имал същите проблеми, няма страшно, и аз (детето ми, близкия ми) съм гений.

Не си обаче.

Трябва да спрем да боядисваме в розово сериозни въпроси, заради факта, че ни е  страх да ги назовем. Вместо да търсим решения, единственото, в което влагаме обществената си енергия е да обезболим начина, по който наричаме същите тия проблеми.

Не смеем да кажем, че човек или малко дете е с увреждане, изоставане или сериозна болест. Лексиката се подменя с термини като - „хора със специфични потребности”, „Различни”, „специални”, вместо болест се говори за „синдром”, а подобни сравнения с човешки гении и с най-даровитите хора на планетата са честа практика, когато става дума например за хора с аутизъм.

Само че – знаете ли колко минимален процент от всички аутисти се намират в т.нар. висока част на аутистичния спектър?

Просто казано – пренебрежим процент от аутистите са аутисти-гении като Рейнман – блестящата роля на Дъстин Хофмън в едноименния филм.

Не, не са рейнмановци всичкия тия хора, които имат СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ. И, докато ги наричате така, вие подценявате проблемите им. Заблуждавате и близките на тия хора, че няма кой знае какъв проблем, че се среща често...И така, опасностите се оставят настрана.

Под маската на човечността всъщност няма реална грижа.

Ако наистина  ни е грижа за хората с психични (и други) проблеми, ще сме честни. Директно ще говорим за това, ще се търси бряг... Разбирате ли?

Няма да си замазваме очите със сладникави кампании, които се оказват не просто безполезни, а направо вредни.

Защото вижте пак този клип, който иска да е полезен за хората с психични проблеми...

Той завършва така – „Нека говорим открито за психичните разстройства. Някога виждал ли си нормален човек?”.

Открито казвам – да, виждала съм нормални хора. А вашата лицемерна концепция, че „всеки си е малко луд” е плашещо зловредна, тя замазва сериозни проблеми.

Ми като всеки си е малко луд, за какво да се търси помощ? Защо да даваме пари по специалисти? Защо изобщо да се занимаваме, щом няма нормални хора?

Модерното неглижиране и дори отричане на НОРМАЛНОТО е бич. Който оставя белези по общественото ни тяло.

Разберете правилно.

Да се криеш зад нежни думи и да скопяваш проблемите под розови панделки е опасно. Вредно. Цинично към онези хора, котио са в проблем. Жестоко. Неефективно.

За да имаме някакъв напредък, първо трябва да кажем – ТЕ СА ПРОБЛЕМНИ. АЗ СЪМ ПРОБЛЕМЕН. АЗ НЕ СЪМ КАТО ДРУГИТЕ.

Стига сме мантросвали с това „всички сме еднакви”.

Не е вярно!

Някои хора наистина имат сериозни проблеми (и психически, и всякакви други) – не им отнемайте правото да намерят изход от тях, като се лигавите с псевдотолерантните си думички, докато те кървят.

Не бъдете чак толкова безсърдечни.

Моля.

Всичко останало е манипулация. Не дискриминация.

 



Други статии от този автор



Коментари