ЗА РОРО, ММ И ЕДНО ВРЕМЕ, В КОЕТО МОЖЕХМЕ ДА ОБИЧАМЕ
Аз не познавам Радослав Кавалджиев, но когато чух какво се е случило изтръпнах, защото познавах Роро.
Той създаде духа на моите тийнейджърски години.
Тогава, когато ММ не беше просто музикална телевизия, а култура.
Тогава, когато се събирахме по домовете си и с часове звъняхме само и само да се свържем с Роро в ефир, защото това беше истински празник. Тогава, когато нямаше изпълнители, а артисти.
Тогава, когато имаше ясна граница между чалгата и останалата музика, защото днес разликата е доста размита, но за съжаление в повечето случаи в полза на фолка.
Тогава, когато бяхме готини и луди, макар и без „ яки дупари“.
Тогава, когато музикалните текстове бяха поезия, а метафорите в тях с душа, различна от „ Или си моето момче, или пица на парче“.
Тогава, когато клиповете не бяха по-скъпи от песента.
Тогава, когато Роро успяваше да ни „заразява“ от малкия екран в оново, което вярва, без в ухото му да седи туко-що завършил ПР.
Той беше от онези артисти, които постоянно водеха битка за някаква кауза. Независимо дали ставаше въпрос за легализацията на марихуана или за това да помага на хора в нужда. Важното беше, че през цялото време гореше, вярваше и се бореше за промяната, в която вярва. И именно това дори и днес го прави по-жив от живите.
В очите на голяма част от моето поколение той винаги ще остане откривателят на готините артисти, на готините предавания, на готините водещи, на готината музика, на готините игри и на едни много готини години.
А днес сякаш не се сбогуваме само с Роро, а с едни бедни години изпълнени с безценни спомени!
***
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.