Актуално
Постистината „3 март“

Соня Момчилова | 03/03/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„…той е мъртъв, все още никой не го знае,

но ние сме все още по средата  на пътя

Симонов

Национален празник. В условията на постистина и неограничена свобода…на словото. Всеки свободно тълкува и разисква свободата, която отбелязваме повече от век. Тоест, станало ни е нещо като навик да я почитаме на тази дата. Но ние, населението от ерата на постистината не долюбваме готовите истини и не почитаме на доверие герои, титулувани от други преди нас.

Герои сме само и единствено ние, нали така ни научиха месиите на пазарния век и демиурзите на потребителя от центъра на вселената.

Преди да платиш за нещо било с пари, било с емоции, трябва хубавичко да го опипаш, огледаш, да чуеш експертни мнения и тогава да решиш струва ли си и дори дали да има шанс да е било. Щот историята знаем от кого се пише, нали?

Не ни минават на нас тия с „ Този, който падне в бой за свобода той не умира“.

Ние сме тук, за да живеем, за да грабим с пълни шепи от живота, от предлагането в морето на търговския необят и неограничените възможности на корпоративните перспективи.

Ние сме тук, за да изиграем голямата роля в собствения си сценарий, неповторимо сътворен от самите нас. Няма Бог и предопределености, няма исторически пречки да се разгърнем космополитно и излезли от границите на собственото себе, лична семейна констелация, държава, да завоюваме света! Не да освобождаваме. Днес това не е модерно.

Днес трябва да се носи отговорност за подчинените. Нали няма робство, от какво да се освобождаваме? Свободни сме повече от всякога!

Защото ние си избираме всичко – от политиците до местоживеенето. Вече даже и цвета на очите на децата си можем да избираме, за каква саможертва, за какви подвизи сме тръгнали да се глумим и да издишаме патетични газове?! Не е никак модно, хич.

Тук и сега сме да потребяваме и употребяваме, да сме успешни и да сме мениджъри на собствената си участ, не ли?

Така разправят от почти 30 години разни пастори с мотивационен плам и мокри петна от заразна убедителност под мишниците. Кой ще ни освободи, ако не ние самите? С лаптопа и смартфона, ние можем да сме, където си поискаме, даже и героите от Шипка можем да сме, има и такава електронна игра. Ако е тръгнало да те напуска атавистичното  усещане, че си воин и достоен следовник на безсмъртните деди, заповядай в интернет! За какво ти е да ходиш да вееш найлонови байраци и да ядеш  кебапчета на Шипка? Не е кул да се омешваш със селенията, на която и се овлажняват очите от възстановките по някакви ужасно безсмислени от гледнна точка на хибридната война кръвопролития.

Говорят историци за паричните ни ангажименти към освободителката Русия и истина говорят!  А в наши дни, ако има нещо дето да ни вдига кръвното най-успешно е да ни напомнят, че имаме пари за даване или не дай боже стари неплатени сметки. Е за това човек убиваме!

А сега никой нищо не ни иска, сега само ни дават. Кеф ти еврофондове само да си мръднеш пръста, кеф ти цивилизационен шанс да отидеш да поработиш, докато си млад в големите демокрации, та да ти се отворят очите за мащабите на успеха и достойното място, което можеш да заемеш сред милиардите бюра в милионния офис на една от хилядите фирми, на някоя от освободените от предразсъдъци фамилии, филантропи, с които можеш да се слееш.

И тогава няма да има значение, че по голите бърда и каменяка на дивите Балкани, дедите ти са падали с Отче наш на уста. Няма да означава абсолютно нищо нищетата и неразумността на юродите, с които съвършено случайно си проговорил на един и същи език. Можеш спокойно да го забравиш. Свободен си да забравиш и обратния път.

Защото, когато си по средата можеш да решиш в своя или на ползу роду съдбина да си насъдбиш. И ако искаш да се освободиш завинаги от усещането, че си длъжен на тези /дето мамка им верно не умират и ни тревожат баш когато най-ни е нужен покой/ спри потока на съзнанието и си прегледай сметките, гаранция – помага!  Ама то и празник сме си измислили! При това национален! Сакън да не забравим хептен робството.

Може и другояче. Да останеш несвободен от думи, които много пъти ще чуем днес и на моменти няма да звучат кухо. Такива като дълг, чест, признателност, мъжество. Свободен си да избираш. Защото освобождението не се обяснява, то се живее, а свободата не е усещане, което ще дойде на тиймбилдинга сред исторически забележителности.

Свободата е нещо на кредит, който неумолимо следва да се изплаща пожизнено, освен ако не и завещаеш себе си. Няма друг начин. Слава на героите!

 



Други статии от този автор



Коментари