ПИСМА ДО КАРБОВСКИ: Геноцид над хората в България

„Здравейте!

Току що изгледах вашето предаване за излишните. Заключителните ви обобщаващи думи са много верни. Има геноцид на хората в БГ, но не само на такива, които показахте.

Тази жена Рени живее с доход по-висок от моя на месец и може да разчита на него всеки месец, а аз нямам тази привилегия, защото се водя здрава и с образование в сфера, където винаги се търсят кадри, ниско платени кадри и тъй като в БГ всички врати биха ти се отворили само с думите "Мой човек", за такива като мен, които си нямат "Вуйчо владика" колкото и да сме кадърни няма да те назначат на позиция, отговаряща на квалификацията ти, защото е добре платена или ако те назначат по някаква щастлива случайност не ти се заплаща подобаващо и отново оставаш ощетен, тъй като преди да те назначат те проучват доста добре, даже и дали има кой да се грижи за детето ти, ако се наложи.

В момента работя в малка шивашка фирма като крояч, моделиер, технолог, а ми се заплаща минимума на минимума. За януари месец, за 17 раб. дни са ми заплатени 377 лв., 42 от които са за храна, бонус отпускан от работодателя.

Преди да постъпя на работа в тази фирма работех в една от най-големите шивашки фирми в региона, като конструктор-моделиер, след като се явих на конкурс за длъжността и бях одобрена без никакви протекции. При назначаването ми бях подробно разпитана къде живея, с кого, имам ли деца, на колко години са, съпруг, баби и дядовци, които да поемат децата при нужда... Беше ми казано, че два месеца ще се водя като обучаваща се, но още след първия месец, ако се справям с работата и започна да работя наравно с другите ще започне да ми се изплаща и съответното възнаграждение, но уви.

Двата месеца минаха, мина и трети и когато на четвъртия отново получих ученическа заплата поисках обяснения от прекия си началник отдел, ми беше казано, че съм предложена за повишение на възнаграждението въз основа на постигнатите от мен резултати, но в крайна сметка решението за заплащане зависело от директора на предприятието.

Тогава (вече беше минал пети месец от моето назначение) поисках да се срещна и с директора, но така и не бях допусната до такава среща и обяснение, а по много грозен начин бях принудена да напусна. Като много питам и си търся правата. Такива като мен на кого да се оплачем и да потърсим помощ и подкрепа...?

А не мога да замина и за чужбина, защото съм разведена, детето ми е все още непълнолетно, а бащата няма да подпише нужните документи. Имам и възрастна майка, която след като 40 г. е работила като учител, сега получава 150 лв. пенсия и не мога да изоставя.

Ние можещите и знаещите и уж здрави, но без "вуйчо владика" какво да правим...?

И колко много други грозни преживявания е трябвало да премина, само защото съм самотна майка без нечия протекция.

Докато госпожата от вашия филм има едни сигурни 500 и няколко си лева пенсии и други помощи от държавата, демек от работещите като мен, аз нямам тази сигурност…

Може би ви звуча цинично, но всеки със съдбата си. Не ви пиша, за да се оплаквам и аз нищо не съм искала от държавата, защото ми е обидно да прося и защото изборът си е бил изцяло мой, да се грижа сама за детето си, да не го изоставям в институция, за да гоня кариера или да избягам в чужбина.

Това е моят избор и за това си нося последствията, но и огромната радост да виждам как детето ми расте и да участвам всеки миг в това порастване.

Така и Рени е избрала своята съдба, това си е било нейно решение. Има много други като мен, които се борим и с големи усилия успяваме да преживеем някак си и благодарение на нас, такива като Рени и синът и да получават инвалидните си пенсии. Така, че не сме ги изоставили.

А това как власт имащите разпределят средствата, удържани от нас работещите е една много сериозна тема!!! 

С  Огромно Уважение към Вас и това, което правите Г-н Карбовски ! Извинете ме, че проявих нахалството да Ви пиша и да изкажа мнение, но се дразня когато някой хленчи, въпреки че му е пределно ясно, че има хора много по-зле. Както другата жена от същото предаване каза: „Във всяко семейство има или поне един болен, или един безработен. Във всяко семейство има някаква житейска трагедия" ...

Жив и здрав да Сте и продължавайте да правите това, което правите, защото както Вие сам казахте - хората не искат да гледат трагедии, искат да се хранят, да поглъщат, да се забавляват и да не се напрягат в мислене как се чувства някой си там...“.

***

Из редакционната поща до Карбовски.