Новите гробища

Новите гробища
13-03-2017г.
49
Ева Истаткова

Плоча в стара полуразрушена къща падна и уби 12-годишно дете в района на Новите гробища, Благоевград.

4 дечица отишли да си играят в пустата изоставена къща. Докато били вътре паднала плочата на втория етаж и затиснала 2 от децата. Едното починало, другото е ранено, но без опасност за живота. Другите две са невредими.

След случая, институциите казаха – сега ще търсим кой е собственик на опасния имот. Разбирайте – ще търсим кой е виновен.

Ние така правим по тия географски ширини – търсим кой е виновен, след голямото нещастие. И все намираме някой там да го играе виновен.

Но животът ни не става по-добър. А развалата насред, която си живеем, си е все същата.

Само бягаме от мисълта, че нашата немарливост към живеенето ни убива.

И ето сега, си викаме наум, тоя безотговорник, собственикът на старата къща, ще му разкажем играта, задето е оставил опасната сграда-убиец…

Обаче, изненада. СОБСТВЕНИКЪТ Е ПОЧИНАЛ.

Добре тогава. Кого да обвиним?

Родителите. А?

Я да си кажат, знаят ли те къде си играят децата им, а? А?

Знаят ли те, че някъде там в покрайнините на града, една  разрушена сграда чака да стане убиец, чака едни деца да отидат да си играят там, където никой дори не иска кракът му да стъпи?

Ми сигурно, те са си виновни. Разбира се. Как не се сетихме по-рано, че у нас жертвите сами са си виновни за страданието. Нали? Какво са тръгнали да ми работят, да ходят да изкарват пари за прехрана? Как не са намерили някоя баба или бавачка да наглежда децата, а? Кажете си, обвинявате ги, готови сте да  ги посочите с пръст?

Само дето и това няма да помогне срещу развалата. Общата.

Тя е като дух в тая страна. Хем навсякъде, хем - невидима за нас. Тя е на всяко място, където можеше да има живот, и къща, и дом, но няма, защото някой е отишъл в чужбина или вече е умрял.

Тя е във всяко нещо, което е можело да бъда полезно за общия ни живот, но никой не е преодолял апатията и мързела си да го направи.

Развалата е във всяка мисъл, която ви хрумва – че може и така, и какво толкова, като вървите из мръсотия, оная чужда сграда е пред разпад, а вашата работа – да не е най-важното на света, че да сте прецизни?

Развалата, националната, е в идеята, че ТУКА Е ТАКА. И че няма какво да се направи.

Развалата е чувство. Че животът не си заслужава огромните усилия и нЕма смисъл да се пънем.

Развалата е сграда. Нечия. Която се разпада и убива дете. И сграда по сграда се разширява обхватът на Новите гробища.

Но ние нека се правим, че не я виждаме. Тя нас обаче вижда.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.