Размисли за мишките и хората
Вчера отново ги видях... Бяха много. Уж различни, а толкова еднакви. Мишки!
Сиви, плахи, хаотично мятащи се насам-натам. За едното сиренце бленуват…
Някои си мислят, че са луксозни хамстери, но са най-обикновени плъхове, които скоро ще напуснат “кораба”. Но докато са на него, се оглеждат за храна. Гладни, брутални, лакоми.
Затворени, без да го осъзнават, правят се на свободни, но муцунките им са заврени между решетките.
Едни са по-нависоко, но пак са в същата клетка. Други въртят колелото отчаяно и не се сещат как да излязат от него. Някои се самоизяждат – стояли са дълго време без редовна храна. Само опашките им се подават от клетката. Едва се удържам да не ги дръпна за крайчетата им, докато лакомо ядат и си мислят, че никой не ги гледа.
А зад витрините има много като мен. Гледат… От другата страна на решетките…Гледат само…Засега…
Мишки…Напомнят ми за някого, не мога да се сетя за кого. Напомнят ми за нещо… Мишки… Цвят - сивота… Мишоци… Характер-плашлив…Мишкари…
Ще поживеят още малко, ще ги купи някой, на когото скоро ще омръзнат и някой ден ще забрави да ги нахрани. Хайде, следващите са в зоомагазина… Скоро ще има нова доставка…. Само след месец!
Странно как се размислих, като ги видях. А бях отишла там за друго…Изобщо не смятах да им обръщам внимание… Не се умилявам от мишки…
***
Автор: Асена Стоименова
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.