СМЕСЕН MAGAZINE
Един златен медалист на България: Моето призвание е боксът, живея за него!

Гост-автор | 21/03/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Когато намериш своето признание, успехът не закъснява. А моето призвание е боксът”. В това е категоричен златният ни медалист от престижния боксов турнир „Странджа” Тинко Банабаков.

Едва на 22 години той е носител на редица отличия от наши и международни състезания. Кариерата му на ринга започва преди само шест години, но се развива шеметно. Доказателството са и многобройните големи награди, които Банабаков печели, последната от които златният медал от тазгодишното състезание „Странджа”.

Преди да грабне златото от нaй-cтapия бoкcoв тypниp в Евpoпa, националът се „разписва” с още редица значими международни титли, сред които Бронзов медал от европейското първенство за мъже през 2015г.; два пъти златен медал от турнира „Златен Гонг” в Македония през 2013 и 2014 г.; сребро от „Пътя на коприната” в Азербайджан през 2015 г.,сребро от турнира за купата на Черна Гора през 2014 г и турнира „Джи-Би“ във Финландия през 2015 г., бронз от първенството "Ахмет Комерт" в Турция, бронз от Световните бойни игри в Санкт-Петербург Русия и още много други.

Списъкът с признания е дълъг и затвърждава амбицията на Банабаков за нови титли. 

Още на първото ми състезание показах, че имам потенциал в този спорт, станах втори и разбрах, че това е моят път. За една година успях да „дръпна” доста, успяха да ме забележат в националния отбор за мъже и въпреки че бях на 17 години и нямах право да участвам заради възрастта ми, с разрешение от родителите ми, ми бе даден шанса да се състезавам с мъжете. Станах първи и така започна моята боксова кариера”, спомня си първите си стъпки в бокса Банабаков, който е родом от Велико Търново.

Шест години по-късно той вече може да се похвали със злато от най-престижната боксова надпревара на Стария континент.

„Започнах доста успешна 2017 година с най-стария и най-силен турнир в Европа – „Странджа”, което на практика бе малко световно първенство. В него взеха участие над 200 спортисти от повече от 30 държави, силите бяха доста изравнени и всеки съперник бе много добър”, разказва Банабаков за изявата си преди месец.  

Следващото предизвикателство на боксьора е турнирът „Влазня“ в Албания, който също ще го срещне със състезатели от цял свят. „Главната ми цел засега е европейското първенство, което се явява и квалификация за световното първенство по-късно тази година”, допълва той.

 Страстта си към бокса и спорта като цяло националът представя и пред българските деца. Съвсем наскоро той демонстрира опита си от ринга заедно с треньора Светослав Христов пред възпитаниците от 137 СОУ "Ангел Кънчев" в София. „Спортът изгражда характер, който ти помага да преодоляваш всяка трудност в живота. Това трябва да се покаже от рано на децата, за да могат да пристъпят към него с желание и ентусиазъм. Всъщност, няма дете, което да не иска да играе и спортува, но обикновено, колкото и странно да звучи, бариерата идва от родителите”, изтъква медалистът. А на опасенията на някои от тях, че боксът е опасен и агресивен спорт, отговаря: „Всъщност боксът е по-скоро като шах, той е надиграване между мисълта, психиката и физиката на съперниците”.

Тинко е един от най-сериозните състезатели от гледна точка на отдаването на спорта и сериозността в тренировките. Той буквално живее за него”, определя го и треньорът Христов. Пълното раздаване на спорта личи и от думите на Банабаков: „За мен това е начин на живот – отдавам се на 100% в тренировките, следя много стриктно храненето си, възстановяването си и изобщо съобразявам всичко със спорта. Знам, че лишенията са много, но това е моят път, аз просто съм избран за него”.
Не пропуска да благодари на личния си треньор Евгени Донев, за когото казва, че го приема като баща. „За мен той е част от моето семейство, бил е редом до мен през целия ми път в бокса и извън него – и в загубите, и в победите, и в цялото ми израстване”, изтъква търновецът.

Засега Банабаков вижда професионалния си път в България, но не изключва и възможността да се състезава и извън родината. Една от причините е пълноценният шанс за развитие, свързан с възможността да се отдаде изцяло на спорта, без да се налага да търси друго занимание, както за съжаление му се случва понякога сега. Ето защо би се радвал на подкрепа, с която да затвърди избрания път към залата – там, където е доказал, че гори и печели!

Повече за Тинко Банабаков може да откриете и на фен страницата му във фейсбук:

https://www.facebook.com/T.Banabakov/?fref=ts

***

Автор: Полина Тодорова

 



Други статии от този автор



Коментари