Малкият Васил и големият глад

Малкият Васил и големият глад
20-04-2017г.
40
Калин Руменов

Не вярвайте на журналистика, която обещава да ви нахрани с истина, хеле пък с цялата истина. Дваж не вярвайте на висящи декларации извън реална ситуация, че за свободата на словото – земята ще обърнем.

Само да изплатим кредита, само да ни свърши лизингът, само да пораснат децата, само да ги изучим и утре ще почнем голямото. Днес обаче наистина се налага да се потърпим, да помълчим и да спечелим пари за прехраната.       

Един Васил, дори не е важно, че е журналист, видимо тръгва на глад и срещу нещо много по-голямо и по-силно от него. Видимо тръгва доброволно, сам и в името на някаква абстракция, наречена Свобода на словото.

Тази свобода не си я представяйте като героичен жанр, а като низходяща смяна на житейския стандарт, на колите, на любимите магазини и ресторанти, на дестинациите за летен отпуск.

Представете си я като изпадане от средната класа, която има лесен достъп до тази над етажа й. Мислете за нея като прибиране вкъщи с по-празни или съвсем празни ръце и с очукано мъжко самочувствие.

Тази свобода не е въпрос на живот или смърт, а на добра заплата или сухоежбина. Защото зад ъгъла на абстрактната патетика дебне реалният битовизъм, челният сблъсък с който е по-страшен и от най-страшната цензура.

И един малък човек, дори не е важно кой и какъв е, хваща точно този път. Пътят може и да изглежда славен, но далеч по-сигурно е, че ще е страшно гладен.  

А ние сме свободни да тълкуваме избора на малкия човек както поискаме – това е нашата свобода на словото, за която не рискуваме и пет пари.

Нашата не е като неговата, нашият хладилник не е неговият, както и неговата война не е нашата, както и неговата истина не е задължително да я приемаме. Но поне можем да открием нещо симпатично с всичките неудобства на собствената му самоубийственост.

Малкият Васил тръгва на война срещу Големия бранд, от която ще се върне пиян, немного леко превъртял, морално деградирал, доносник, професионално пропаднал, като дъното на дъната, като мръсотията на всички мръсотии и с още някоя друга характеристична екстра (засега няма корумпираност!).

Големият бранд ще брандира малкия Васил като развалена човешка и журналистическа стока – нищо лично, просто част от културата на свещената война за Свободата, както я разбират по-големите.

А те я разбираха първо като изгонване на фалшивите мнения, после като преследване на фалшивите новини. Тези дни пуснаха на пазара и най-новата богоугодна медийна диспциплина - развенчаване на фалшивите журналисти от такива, които са брандирани като първокласни. И които трябва да издигнат още по-високо и без това много високите си професионални стандарти за обективност, качество и прочее позитивни кухизми.

Разбира се, развенчаването на фалшивите журналисти също е част от Свободата. Но какъв е залогът на първокласните развенчаващи – заплата срещу глад или заплата срещу заплата.

Един човек, дори не е важно, че е Васил и е журналист, видимо тръгва на глад и срещу нещо много по-голямо и по-силно от него. Големият бранд вероятно не само възпитано ще съсипе професионалното и човешкото му име, но и с целия си ресурс ще го гони до последен лев в съда. 

Имате пълната свобода да не намирате нищо симпатично в малкия Васил и във всичко онова, което му предстои – и без това със симпатии няма да му помогнете. Но той може да ви помогне да изчислите сами за себе си колко време бихте издържали на глад заради собствената си истина.

И няма нужда от геройски пози, все пак не бива да се приберете у дома с празни ръце и да кажете – до края на месеца ще вечеряме само свобода. Патетично е, но не е питателно.  

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.