Актуално
Това е по-неморално от проституция

Велизар Велков | 29/04/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Всички сме чували израза, че „срамна работа няма“. Съгласен съм с тази максима.

Вярвам, че хората, които почтено изкарват прехраната си нямат никакво основание да се срамуват от това. Това, че някой мете улиците, мие чинии или пасе говеда не го прави недостоен човек.

Работата, която тези хора вършат е необходима и полезна за обществото. И ако миячите, метачите и пазачите вършат своята непривлекателна работа добре, те заслужават уважение за това.

Поредицата „Това е по-неморално от проституци“ не засяга хората, полагащи неквалифициран труд.

Тя е посветена на три актуални и престижни професии. Представителите на тези професии обикновено имат образование над средното, доходи над средните и претенции да са над средното ниво. Те не само, че не виждат основание да се срамуват от работата си, но дори в повечето случаи се гордеят с нея. Въпреки че това, което вършат обикновено е по-недостойно от проституцията. И ако това твърдение ви се струва твърде силно, замислете се над следващите редове.

Вярвам, че когато стигнете до края на тази статия, ще се съгласите с моето мнение по въпроса.

Ще представя въпросните професии във възходяща градация.

Всяка следваща статия в тази поредица ще е посветена на все по-малко масова, все по-престижна и все по-неморална професия.

Първата длъжност, на която ще се спра е продавач-консултант в магазин на мобилен оператор.

В професията на продавача няма нищо недостойно. Нито в стремежа на продавача да продава възможно най-много и да реализира възможно най-голяма печалба. Тоест да си върши добре работата. Но, за съжаление, неизменна характеристика на професията на продавач-консултанта в магазините на българските мобилни оператори е необходимостта перманентно да лъже клиентите си. Или по-точно да премълчава информация пред тях. Всеки, който се е сблъсквал със служител на мобилен оператор знае това от личен опит.

Тук не става въпрос за „невероятните оферти“ и „уникалните промоции“ , с които напористите продавач-консултанти засипват всеки, който отива да си плати месечната сметка.

Става въпрос за долната и порочна практика да подвеждат клиентите си и да злоупотребяват с доверието им. Практика, която се въвежда, преподава, усъвършенства и изисква от техните работодатели. И нейни жертви обикновено стават доверчиви възрастни хора, които приемат, че това, което им казва любезният служител съответства на съдържанието на договора, който той им пробутва да подпишат. За съжаление, това често не е така. Въпросният продавач консултант обикновено е пропуснал да каже на изправения пред него пенсионер, че месечната такса от 5,99 лв. е само за първите шест месеца от предлагания му двугодишен договор. А таксата през останалия период от срока на договора е 20,99 . Минават шест месеца и въпросният пенсионер получава първата си фактура по „непромоционална тарифа“ . Разбира какво се е случило едва когато отива в магазин на съответния оператор, за да провери каква е причината за тази неочаквано висока, може би непосилна за него сметка. И не му остава нищо друго освен да пише жалба.

Над СЕДЕМДЕСЕТ ПРОЦЕНТА от жалбите, изпратени до мобилните оператори са написани по този повод. Тези жалби, естествено се отхвърлят като неоснователни. Отговорът на мобилния оператор се свежда до това, че сметката съответства на абонаментния договор. Иначе казано – да си чел/а какво подписваш!

Акцентът на тази статия не е върху неморалните търговски практики на мобилните оператори. Тя е посветена на тези, които прилагат въпросните практики. Онези хиляди продавач-консултанти, които ежедневно безочливо лъжат клиентите си в очите и им пробутват неприемливи за тях договори.

Защо това е по-неморално от проституция ще покажа в следващите две кратки истории. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, но абсолютно правдоподобна.

Бай Гошо е пенсионер с минимална пенсия, който иска да сключи договор с мобилен оператор с възможно най-ниска месечна такса. Понеже по-висока такса от 10лв., Бай Гошо не може да си позволи. Бай Гошо отива в магазин на мобилен оператор. И се сдобива с горепосочения двугодишен договор. След изтичането на „промоционалния период“, Бай Гошо получава непосилната за него сметка от 20,99лв. Решава, че е станала грешка и едва после разбира, че е бил излъган. В следващите 18 месеца, Бай Гошо съвестно плаща въпросната такса, въпреки че парите не му стигат дори за храна и лекарства. Така е учен и така е свикнал Бай Гошо – да си плаща сметките. Всеки месец Бай Гошо плаща 15 лева над това, което е имал възможност и желание да плаща като месечна такса. Благодарение на продавач-консултантката Лили, която е „пропуснала“ да му съобщи някои подробности от двугодишния му договор. Като например четирикратно увеличение на месечната такса след шестия месец. За това свое действие Лили е получила съответната комисионна. И се е приближила до месечния си таргет за абонаментни договори. Всеки месец тя прилага същия номер на много като бай Гошо. Основно на пенсионери, хората не очакват да ги лъжат така нагло и безсрамно и подписват на доверие.

От време на време, Лили успява да прецака и някой млад клиент. Което е дори по-доходоносно за нея, защото може да му пробута още по-скъп тарифен план,даже в комбинация със смартфон, но за нейно съжаление, младите по-рядко се връзват. Защото от опит знаят какво представляват такива като Лили.

Бай Пешо е съсед на Бай Гошо и получава средна пенсия. Бай Пешо живее скромно и дори успява да задели по някой лев от тази пенсия. Със спестените пари, Бай Пешо сипва бензин в Москвича и си отива на село. Карайки по Околовръстното, Бай Пешо забелязва Гери – млада представителка на най-древната професия от ромски произход. Бай Пешо е вдовец, а Гери му напомня за доброто старо време. Бай Пешо спира при Гери и я пита за тарифата. Споразумяват се за свирка срещу 20 лева. В течение на разговора, Гери коректно и точно казва на Бай Пешо какви услуги предлага и каква е цената на тези услуги. Бай Пешо преценява, че има възможност и желание да плати 20 лева за свирка от Гери. Десет минути по-късно Бай Пешо си продължава по пътя към селото, доволен от сключената сделка и обслужването. И си мисли, че ако на връщане пак види Гери, може пак да спре при нея.

Между това, с което се занимава продавач-консултант Лили и това, с което се занимава проститутката Гери има съществена разлика. И тази разлика е изцяло в полза на Гери.

Гери не лъже своя клиент за предоставяните от нея услуги и тяхната цена. За разлика от бедния Бай Гошо, чийто телефон дори не може да се свърже с „неограничения интернет”, предвиден в натресения му договор, Бай Пешо плаща точно колкото е искал да плати и срещу това получава точно това, което е очаквал да получи.  Благодарение на Лили, Бай Гошо остава без достатъчно пари за лекарства, а благодарение на Гери, Бай Пешо продължава по пътя си с усмивка. Едната от двете ежедневно лъже най-долно и безцеремонно клиентите си. Другата извършва своята презряна дейност без да натрапва нежелани услуги и излишни плащания никому. Според мен това коя постъпва по-неморално и недостойно е повече от ясно.

Тази статия е посветена на хилядите служители и служителки на мобилни оператори като Лили.

Много от тях ще се засегнат жестоко, а  още повече ще си зададат риторичния въпрос „Този пък какво знае … Имам ли избор при положение, че ако не си покрия таргета ще ме уволнят ?! “ . Отговорът е категоричен – да, имате избор. Можете да си вършите работата почтено и да не натоварвате хората с излишни плащания за непоискани услуги. И ако ви уволнят на това основание, може да си намерите работа, в която да не изискват от вас некоректно отношение към клиентите ви.

Целта на тази статия е да накара продавач-консултантите на мобилните оператори да се замислят над цялата подлост и низост в ежедневното им поведение спрямо хора като Бай Гошо. А и спрямо всички останали.

И ако под влиянието на този текст дори една колежка на Лили се засрами и се откаже от идеята утре да прецака някой пенсионер, натоварвайки го с ненужна и непосилна сметка, значи съм постигнал много.

 

 



Други статии от този автор



Коментари