Актуално
Защо те не продадоха българския флаг?

Велизар Велков | 01/05/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преди няколко дни Кубрат Пулев защити своята интерконтинентална титла в свръхтежка категория и за втори път в кариерата си се превърна в главен претендент за световен боксов шампион.

Само ден по-късно стана ясно, че въпреки победата си и яснотата на регламента по този въпрос, той няма да получи шанс да се бие за световната титла в близко бъдеще.

Поради една-единствена причина. Защото Кубрат Пулев е българин.

Тук не става въпрос за етническа дискриминация, а за елементарна комерсиална логика.

Кобрата няма да получи своя заслужен мач за шампионския пояс, не защото големите боксови сили няма да допуснат това, а по силата на елементарната комерсиална логика. Световният шампион Антъни Джошуа (същото щеше да важи и за Владимир Кличко, ако евентуално беше спечелил мача си с Джошуа) има далеч по-изгодни във финансово отношение опоненти, някои от които са далеч от нивото на Кубрат Пулев, но ще генерират значително по-високи приходи.

Евентуалните следващи противници на Джошуа са американец, новозеландец и британец /бивш световен шампион и настоящ дебел пияница и/или наркоман/ и мачовете срещу тях по силата на неумолимите закони на търсенето и предлагането ще му донесат значително по-високи приходи.

Единствено поради флага, под който ще излязат опонентите му за въпросния мач.

Кубрат Пулев със сигурност отдавна е наясно с причината, поради която е нежелан опонент в големи мачове и с факта, че в тази причина няма абсолютно никакво спортно основание.

И да не е бил наясно по въпроса в началото на кариерата си, много отдавна му се е изяснило, че излизайки за мачовете си с българския химн и под българския флаг той прави една голяма саможертва.

Кубрат Пулев е получавал предложения да стане немски гражданин, подобно на много чуждестранни боксови таланти, които също като него живеят и тренират в Германия. Но за разлика от тях, той е отхвърлил тези предложения. И този негов отказ има много висока цена, и във финансов и в спортен план.

Защото, ако Кобрата беше приел германско гражданство и излизаше за мачовете си с германския химн, сега щеше да е изключително желан опонент в сблъсъци за световната титла.

Поради огромните телевизионни и спонсорски приходи, които ще донесе немският  пазар. Същият този огромен немски пазар щеше да донесе на Кубрат Пулев многоцифрени рекламни договори и щеше да го направи много по-богат.

Ако Кобрата беше сменил българските химн и знаме с тези на Германия.

Въпреки всички тези неблагоприятни във всяко отношение  последствия, той не го е сторил. И няма да го стори. И тази саможертва е много по-сериозен повод за национална гордост от победата му в мача на претендентите в Арена Армеец.

Друг успял и известен българин, прославящ спорта ни по света и понасящ незаслужени критики от самозвани родни спортни експерти е Григор Димитров. Гришо без съмнение е най-успешният тенисист в историята на българския тенис.

И България няма никакви заслуга за неговите спортни успехи, както и за тези на колежката му Цветана Пиронкова. Въпреки това, подобно на Кубрат Пулев и двамата отказват да приемат по-изгоден във финансово отношение флаг, а не е като да няма кой да им го предложи. Дори значително по-неизвестна българска тенисистка получи седемцифрена сума в долари от голяма азиатска държава. 

И вместо възторг от най-големите успехи в историята на българския мъжки тенис, Григор Димитров редовно получава критика за неуспешните си опити да влезе в световния топ 10 (сякаш 11-то място в света е слабо постижение!) и за личния си живот, който по мнението на разни форумни спортни специалисти му пречел на кариерата ( все едно, че Кристиано Роналдо игнорира женското внимание … ).

Що се отнася до критиките за интелектуалните му дадености, те представляват най-обикновен и подъл хейт. И да оценяваме един изключително талантлив спортист по филологичеките му познания е все едно да изразяваме мнение за Айнщайн на базата на оценките му по физическо.

Последният български спортист, който ще посоча е пример за изключителни спортни и не по-малко впечатляващи човешки качества. Поради значително по-ниската популярност на неговия спорт, той обикновено остава в периферията на медийното отразяване и публичното внимание. Но той представлява не по-малко значим повод за национална гордост.

Става дума за Веселин Топалов.

Подобно на Кубрат Пулев и Григор Димитров, Веселин Топалов също е можел да приеме доста по-доходоносен флаг до името си на шахматната маса, но не го е направил. Дори в шаха подобни примери съвсем не са рядкост и много негови колеги от руски произход с доста по-слаби резултати от него успешно осребриха промяна на гражданството си. Също като Кубрат Пулев и Григор Димитров, Топалов не е получил значима подкрепа от българската държава през кариерата си. Не я получава и сега, когато води неравна битка с международната шахматна мафия, съставена от протежета на неадекватния сатрап Кирсан Илюмджинов, който стана известен с умението си да общува с извънземни и намерението си да организира междугалактически шахматен турнир.

В тази битка, Топалов на практика е оставен сам. Министерството на спорта няма желание да се намесва и изглежда нехае, че лицензът на шахматната федерация на България бе отнет по скандален начин и по поръчка на същите апаратчици, които отнеха титлата на Топалов посредством прословутата тоалетна измама.

Веселин Топалов се нарежда сред най-великите шахматисти на всички времена.

Неговите партии ще бъдат изучавани от шахматните експерти и след столетия. Той се явява и един от най-големите противници на международното шахматно задкулисие, нареждайки се до други големи жертви на шахматната политика като Виктор Корчной и Боби Фишер. И поради тази причина, той представлява повод за национална гордост.

Тази статия е насочена срещу онези критици, които перманентно разпространяват лъжата за падението на българския спорт. Българският спорт е създавал и продължава да създава велики шампиони и забележителни личности.

В тази статия се спрях на един от 3-те най-добри съвременни боксьори. Защото колкото и да не им изнася на родните фенове на Мейуедър, най-добрите са в тежка категория, а арогантният Мейуедър, провъзгласил се за най-великият боксьор, няма да издържи и четири рунда срещу Кубрат Пулев. Защото след първия точен десен прав няма да може да се изправи. В нея споменах и един от най-добрите съвременни тенисисти, който може и да не оправдае огромните очаквания, че ще бъде следващият Федерер, но вече е значимо име в световния тенис. Спрях се и на големия човек и шампион Веселин Топалов. Пропуснах други големи поводи за спортна гордост като волейболните национали и медалистките по художествена гимнастика.

Тези изключителни български спортисти редовно са забравяни от некомпетентни журналисти и ограничени фенове, които съдят за състоянието на спорта ни по олимпийските медали. Където сме далеч зад Северна Корея, която печели злато след злато в женските щанги. И зад беларуските гюлетласкачки и чукохвъргачки.

И други нации, печелещи много медали в противоестествени за жени дисциплини. Въпреки че в представите на нормалните хора не щангистките и гюлетласкачките, а гимнастичките би трябвало да са повод за спортна гордост, а механичното събиране на медали от спортове, от които никой не се интересува няма особена стойност.

И успехите на Кубрат Пулев на професионалния ринг са много по-значими от олимпийските медали в тежката категория на аматьорския бокс.

 



Други статии от този автор



Коментари