Етикетът „Хейтър“

Под общия знаменател „хейтър“ в нашето общество се слага всичко, което е плод на критично мислене, обосновано възражение, всякаква форма на градивна критика, бунтарски дух, гражданско самосъзнание и национална солидарност.

Нека се замислим какво би представлявал светът, ако нямаше хора с критично мислене?

Та ние дължим почти целия си научно-технически прогрес на такива вечно човъркащи бунтари!

Да изискваш, да се стремиш към по-добро не означава, че си хейтър.

За съжаление, обаче, модерната опорка е такава – не можеш да критикуваш.

Не можеш да говориш за различни икономически доктрини например. Нямаш право да посочваш грешките на либерализма, монетаризма или чикагската школа.

Нямаш право да оспорваш правотата на безпогрешния пазар – та това си е чисто кощунство по умнокрасивите стандарти.

Странно защо умнокрасивият спецназ спи, когато Нобелови лауреати по икономика разбиват на пух и прах теориите за свободния и вездесъщ пазар.

Не съм чул и думичка против светила като Джо Стиглиц или Пол Кругман, освен, че първият попадна в една класация на антидемократичната пропаганда в България. Каква „чест“ са му оказали само! А той дали знае? Интересно как би реагирал…

В съвременния политкоректен свят, обвит в умнокрасив целуфан, не можеш аргументирано да изказваш мнението си, ако то е различно – „правилните“ спецназовци дежурят по форуми и медии, а целта им е да осмеят и омаловажат всяко мнение, което не отговаря на умнокрасивия им стандарт.

Модерната цензура включва и това – да създадеш илюзията, че различната гледна точка всъщност е нещо вредно и пошло. И когато това се прави систематично, критичността в едно общество достига дъното. Така се създава комфортен климат, в който виреят само инфантилите и техните покровители.

Преди години имах такъв умнокрасив „познат“. Според него светът бил страхотен, всичко зависило от какъв ъгъл го гледаш.

Трябвало да се усмихваш, да си розов, да грееш. Без значение дали вънка пече слънце или валят лайна. Не можело да протестираш ако валят фекалии. Трябвало тайничко да се усмихваш, нищо че е помия. А ако дръзнеш да се възпротивиш - това било „хейтърство“. Ставаш гадняр, носещ негативна енергия.
Аз пък гледам на такива префърцунени оптимисти като на удобно култивирани идиоти, отгледани във фермата на масовото мнение. Те са умело и системно поливани с „правилната“ информация и нищо чудно, че резултата е такъв - образувана е критична маса от полезни тъпанари, неспособни да изразят каквато и да е критична позиция. Абе щрауси. Идеалните инфантили за управление.

И какво излиза?

Че единствените хубави, умни и красиви са безличните, равнодушни овце, които блеят в един глас, съгласни с всичко, каквото им се каже. Оставени на централните новини да ги манипулират и поливат, овчиците приемат всичко за чиста монета, а на всеки дръзнал да изрази критично мнение му се лепка цветущ етикет „ХЕЙТЪР“.

Аз пък отказвам да съм част от патетичния им розов идиотски филм.

Ако да си хейтър означава да носиш всички белези на будния съвестен гражданин, който чете и формира собствено мнение, основано на истински факти, то тогава за мен е гордост да нося този етикет.