Актуално
Искат да ни вземат всичко. Но нея не даваме.

Ева Истаткова | 05/05/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Карамаринов ли си. Какъв си. Добромире от Габрово.

Водиш се шеф на българската федерация по лека атлетика. Но нищо българско няма в тебе…

Заличете думата – „българската“, пред тая федерация, чийто шеф застава твърдо ЗА промени, предложени от някъв си шеф на европейската федерация, които промени – ЩЕ ЗАЛИЧАТ РЕКОРДА НА СТЕФКА КОСТАДИНОВА.

Рекордът. На Стефка. Нашият рекорд. Национален. Световен. Направен през 1987 година, когато тя скача 209 сантиметра. НЕНАДМИНАТ рекорд и до днес.

Карамаринов ли си, какъв си.  Явно срам ти нямаш. То е ясно, щом искаш да се заличат куп рекорди, включително и великата ни гордост на Стефка Костадинова, щото имало нови стандарти, ала-бала, заври си процедурите и стандартите в онова място, тъмното…

Неприятно ми е дори да се обръщам към човека, който е написал официално следното:

„От името на 17 балкански атлетически асоциации напълно подкрепяме предложението и вярваме, че това е жизненоважна стъпка към по-добро бъдеще“.

Какво бъдеще имаш ти, Карамаринов, който не знаеш какво е минало.

Този, който ревизира историята и националния успех, за да го напасне по „новите евро-стандарти“ не заслужава по-добро бъдеще. Никакво даже.

Само се чудя, откъде идва тая самоувереност в угодничеството и слугинажа към чуждите.

Откъде това безродие се ражда.

Как така става, защо все наоколо се случва…

Защо не съм чула шеф на френска, английска, немска, испанска, сръбска, румънска дори федерация да предложи заличаване на едно от най-големите постижения на техен спортист в света.

Честно. Добромир ли си, какъв си. Кажи. Какво ще получиш  срещу това?

Дано е нещо много голямо, много скъпо, много ценно. Нещо, което ще ти изкупи националния грях за поне три живота напред.

Не ме интересува какви „професионални“ доводи ще приведе г-н шефът-на-федерацията.

Но онова, което иска той да ни вземе е ВСИЧКО. Всичко, което имаме.

Един рекорд и една Стефка Костадинова. И една тиха утеха, че, колкото и зле да живеем, някъде в беднотията наоколо се ражда една дългокрака спортистка-великан и 20 години, целият свят не може да я надмине.

Разбира се, тая скромна утеха на нацията, все ще се намери кой да я залее с катран.

Я шеф на националаната ти федерация по лека атлетика, я някой друг. Но, забележете, винаги е вътрешен човек.

На нас враг отвън не ни требе. Що ни е?

Нали си имаме добро-мир-овци.

 



Други статии от този автор



Коментари