Двойните журналистически стандарти спрямо Макрон и Тръмп

Двойните журналистически стандарти спрямо Макрон и Тръмп
06-05-2017г.
14
Велизар Велков

Доналд  Тръмп и Еманюел Макрон са политически антиподи. Настоящата статия не е посветена на многобройните различия между тях. Тя е посветена на сходствата между двамата. И начина, по който тези сходства се отразяват от mainstream медиите.

Отразяването на идентичните аспекти на предизборните кампании на Тръмп и Макрон от самопровъзгласилите се за сериозни и обективни медии представлява поучителен пример за двойни журналистически стандарти. Използвайки популяризирания напоследък политически евфемизъм за двойни стандарти, бихме могли да наречем разликата между начина, по който бяха представени от медиите кандидат-президентите Доналд Тръмп и Еманюел Макрон  - „отразяване на две скорости“ .

Първата очевидна прилика между кандидатурите на Тръмп и Макрон са техните изборни опоненти.

Разликите между Марин льо Пен и Хилари Клинтън са дори повече от тези между Макрон и Тръмп. Но основната прилика между тях се интерпретира от mainstream медиите по непонятно различен начин. И двете са възрастни бели жени с дългогодишна политическа кариера, които се обявяват за защитници на правата на жените.

Льо Пен прави това с основание, Клинтън го прави въпреки факта, че съсипва живота на малолетна жертва на изнасилване, обвинявайки изнасиленото момиче, че си е измислило инцидента и набеждавайки я, че обича да фантазира секс с възрастни мъже. И през смях / !?!/ разказва как измъква изнасилвача, в чиято вина е напълно убедена от сигурна присъда.

Но да се върнем на приликите.

Две жени достигат до финалната права в изборната надпревара в две от най-големите съвременни държави. Но докато евентуалната победа на едната се представя от медиите като велика победа на демокрацията, доказателство за прогреса на съвременното общество и  исторически успех за женския пол, по някаква неразбираема причина според същите тези медии евентуалното избиране на другата  не би било повод за женска гордост и вдъхновяващ пример за равноправие на половете.

Неолибералната медийна пропагандна машина произведе безброй материали, които по всякакъв начин внушаваха, че избирането на Хилари Клинтън би било един велик успех за всички жени по света, а всеки, който изрази несъгласие с това бе заклеймяван като женомразец.

И същите тези медии, които твърдяха, че „е крайно време“ жена да стане президент на САЩ, сега  правят всичко по силите си, за да предотвратят избора на жена за президент на Франция. А изпълнените с омраза към Марин льо Пен материали не се квалифицират като мизогиния. Подобно шизофренично медийно поведение не е без прецедент.

Негова жертва стана първата жена, която имаше реален шанс да стане американски президент – Сара Пейлин.

След като демонстрирах потресаващата разлика в отношението към опонентите им, преминавам към самите кандидати Тръмп и Макрон. И разликата в медийното отношение спрямо идентични аспекти на техните кандидатури като опит, последователност и личен морал.

В решаващ момент от американската предизборна кампания в либералното медийно пространство изтече стар запис, предназначен да злепостави максимално и непоправимо Доналд Тръмп. В него настоящият американски президент споделя в отдавнашен мъжки личен разговор общоизвестния факт, че изключително богат и популярен мъж може да прави каквото си поиска с повечето жени. По времето когато този разговор се води, младият френски богаташ Еманюел Макрон тъкмо е прелъстил своята бивша учителка и настояща съпруга, майка на три деца и женена отпреди той да се е родил. Толерантността на френските медии към това явление е донякъде обяснима. Повечето френски президенти имат публично известни извънбрачни връзки, а френското общество приема това като нещо съвършено разбираемо и нормално.

Това, което прави особено впечатление е снизходителното отношение на американската либерална медийна пропаганда към аферата на Макрон с възрастна женена майка на негова съученичка, която споменава тази интересна история единствено в качеството и на любопитен факт. Без никакви моралистични оценки. Половин година по-рано същите медии разпънаха Доналд Тръмп за признанието, че тъй като е богат и известен, жените му позволяват „ да ги сграби за половите органи“ .

Типично медийно отразяване „на две скорости“ .

Основната прилика между кандидатите Доналд Тръмп и Еманюел Макрон е техният политически опит на избираема длъжност. Или по-точно липсата му.

И докато по отношение на Доналд Тръмп това бе представяно като изключителен недостатък, правещ го негоден за най-влиятелната длъжност в света, при Макрон липсата на политически опит се споменава единствено като факт, който сам по себе си няма особено значение.

Всъщност, доколкото Макрон има някакъв политически опит, този опит е силен аргумент против кандидатурата му. Защото той е бил министър в напълно проваленото правителство на Франсоа Оланд, който ще остане в историята като слаб държавник с изключително нисък рейтинг.

Ролята на Макрон в правителството на Оланд въвежда темата за неговата политическа последователност и тази на Доналд Тръмп. Тоест за медийните становища по въпроса. Бившият министър и лично протеже на Франсоа Оланд наскоро създаде партия, чиято политическа платформа, доколкото изобщо такава съществува, е в пълно противоречие с програмата на правителството, в което бе министър. Но сериозните и реномирани (според  собствената им самооценка ) медии не виждат проблем в това. Нито признак за непоследователност. Същите медии непрестанно твърдяха, че промените в партийната принадлежност на Доналд Тръмп през годините са явно доказателство за политическа безпринципност. Нищо, че интервютата на Тръмп по политически въпроси от края на 80-те и началото на 90-те звучат напълно идентично с днешните му речи и изказвания. Докато съдейки по изборните резултати на официално подкрепения от Оланд на първи тур кандидат, Макрон има сериозни основания да се срамува от това, което е подписвал в качеството си на министър на икономиката.

Глобалните медийни корпорации, на които е посветена тази статия, са се самопровъзгласили за достоверни, обективни, сериозни и надеждни източници на информация. А всъщност функционират като звена на Alt Left пропагандно министерство.

Това реално представляват европейските и американските lamestream (бел.ред.  идва от lame – неадекватен, незадоволителен, заменено в думата – mainstream; отнася се за мейнстрийм традиционни медии, които са се сдобили с голяма популярност, но вече са загубили честното отразяване, креативността и пълноценността си) неолиберални медии. Най-популярната сред които е CNN, чиято абревиетура  означава буквално „новинарска кабеларка“ .

Тази статия се отнася и до онези български медии, чиито международно-политически материали се свеждат до превеждане, резюмиране и папагалско повтаряне на пропагандните тези на CNN.

Бих желал да уточня, че не смятам, че става въпрос за някаква международна медийна конспирация. Просто в почти всички български медии способността за критично мислене и рационален анализ не влиза в длъжностните характеристики на журналистите.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.