Актуално
Брюкселски триумф над суверенитета

Гост-автор | 08/05/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Президентската битка във Франция приключи. Еманюел Макрон е новият президент. Очаквано и без изненади.

Евроатлантиците имаха безсънна нощ и още са опиянени от победата над „популизма“. Жалко, че директното посочване на най-болните проблеми на Франция и ЕС усърдно е етикетирано като „популизъм“. Но това не е случайно – по този начин всяко различно мнение от това на елита в Брюксел бива унищожавано.

Похватът е семпъл – просто масовата медия му слага кофти етикет.

Победата на Макрон беше очаквана - все пак той е рожба на банкерския инкубатор. Там се създават „правилните хора“, изповядващи правилната доктрина. Някакси е странно, че партия на половин година размазва всички останали, без изключение. Следва да си зададем въпроса възможно ли бе това, ако медиите не бяха подели мащабна кампания в подкрепа на Макрон? Истината е, че Макрон е кандидатът на съществуващото финансово статукво.

Той не адресира реалните проблеми на Еврозоната и европейското икономическо пространство, но иска Франция да върви по същия стагниращ път. Път, по който Европа се влачи от 10 години насам и все още не може да достигне пред-кризисните нива на БВП от 2007 г.

Сегашният брюкселски елит иска да внуши на цяла Европа, че пътя по който върви ЕС е правилният. Но за каква правилна посока можем да говорим, когато 10 години след настъпването на световната икономическа криза дори най-големите икономики в съюза не могат да постигнат растежа от предкризисните години?

Дебатът за реалните проблеми на Европа отсъстваше, но политкоректните медии припознаха Макрон като своя кандидат и щедро лансираха неговата кампания като чиста.

Льо Пен бе представена като невъобразимо зло, което ще срути всички „евроатлантически ценности“. Та дори и президентът Оланд открито агитираше за Макрон!

Това показва, че брюкселската върхушка не можеше да си позволи да бъде разклатена и за това впрегна целия си наличен арсенал.

Само френските граждани знаят защо искат това. Може би ние не можем да го разберем. Но нещо подобно се случва във всички страни.

Десетилетия наред промивка на мозъка и резултатът е налице. Франция ще си има нов президент - любящ раздираното от кризи европейско статукво. Човек на банкерското лоби и глобалния финансов елит. Толерантен към етническата подмяна на Франция. Няма място за изненади - населението се обработва още от началното училище, прогимназията, университета и за десерт всичко минава задължително през медиите като финален тест и потвърждаване на „знанията“.

Тази година е странна.

Шизофренията на днешния свят се побира само в две събития от 2017 г., които са показателни в какви времена живеем.

- Саудитска Арабия беше избрана в ООН да защитава правата на жените (имайте предвид, че жените в тази държава са обект на публични екзекуции, робство и ходят пакетирани като стока. Само преди няколко дни държавата им позволи да започнат работа без да имат съгласието на мъжа си).

- Президентът на Франция, Макрон, създаден в инкубатора на глобалния финансов елит, говори за сигурност и борба срещу неравенството.

Може би наистина има нещо триумфално в победата на Макрон. Тя олицетворява победата на глобалистите над суверенитета. Победи мултикултурализма, въпреки очеизвадните доказателства, че тази идея не дава добри резултати.

Атентатите в Париж, Брюксел и Ница го доказаха. Така наречените „бежанци“ не успяха да бъдат интегрирани, и вероятно никога няма да могат. Интеграцията търпи тотален провал във всички държави, които решиха да провеждат политика на отворени врати. Рискът от тероризъм пък се увеличи многократно. Брюкселският елит, чиито представител е Макрон ни казва индиректно, че това са новите реалности и трябва да свикваме. Извращенията се превръщат в норма. Евроатлантиците помпозно и високопарно празнуват отворената „нова страница“ след вчерашната победа на Макрон. Но на нея пише същото като на старата.

Свиквате ли?

 



Други статии от този автор



Коментари