Актуално
Модерна цензура

Гост-автор | 10/05/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Няма лъжа, няма измама – излюпи се ново „Политбюро“.

Напоследък, напоително и пропагандиращо, се говори за „единна Европа“. Масовата медия и гостите в нейните студия час по час ни говорят за някаква имагинерна интеграция и неотложната нужда от нейното ускоряване. Под облъчващите слова за „единна Европа“ сегашният европейски елит цели да се консолидира, запазвайки собственото си статукво. Така се отклонява обществената дискусия за реформирането на сегашния ЕС.

Вместо истински дебати, с посочване на наболели проблеми, имаме тв студия с гости-ретланслатори, които повтарят лозунги, досущ като партийни апаратчици от 72-ра година.

Но как да говорим за единство и равнопоставеност, когато ръководството на сегашния ЕС действа ултимативно, особено към държавите на Изток? Всеки премиер, решил да води национална политика, поставяйки интересите на собствената си държава на първо място, бива заплашван със санкции. Европейската комисия действа като своеобразен спецназ към всеки непослушник, отклоняващ се от т.нар. „европейски ценности“.

Ще наблегна на термина „сегашния Европейски съюз“, защото вярвам, че при една тотално обновена Европа, построена върху състоятелна и максимално справедлива икономическа доктрина, нещата може да потръгнат.

Но това минава през премахване на съществуващия канцеларен „евроелит“.

Странно е как сегашният Европейският съюз, чието ръководство изобщо не е избирано (то е назначавано) и не подлежи на никакъв контрол (не се отчита пред гражданите), говори за усилена интеграция и солидарност.

Още по-странно е, че след всички кризи, които претърпя Евросъюза, той просто отказва да се реформира. Неговият елит се е окопал в лъскавите брюкселски канцеларии и се бори със зъби и нокти срещу всеки, дръзнал да посочи грешките или да даде мнение, различно от спуснатите опорки.

През последните две-три години ставаме свидетели на нещо много опасно, което удря директно по идеята за единна Европа. Тази опасност се нарича „цензура“. Ако сегашния европейски елит има някакви заслуги в иновациите, то това е именно създаването на модерната цензура на 21 век. Вече няма нужда да те пращат в Гулаг, щом могат просто да те заклеймят като „популист, расист, ксенофоб или антиевропеец“. И ако всички са се радвали, че са се освободили от лапите на цензуриращото комунистическо Политбюро, то тогава какво да кажем за европейския му еквивалент?

Масовите медии трудно дават трибуна на градивната критика. От няколко години посочването на истинските проблеми се превръща в табу по телевизионните студия. Нещо повече, то се заклеймява като „антиевропейско“. Но какво антиевропейско има в това да посочиш проблемите на Еврозоната, например? Или да кажеш, че сегашният Европейски съюз има нужда от дълбока реформа, нови правила и нови управници, избрани директно от народите?

Та нали самият Европейски съюз е основан върху свободата спокойно да изразяваш мнението си, да даваш препоръки, да се усъвършенстваш?

Виждаме как Политбюро на ЕС и неговата медийна машина системно унищожават всеки политик, който иска едно простичко нещо – съюзът да се реформира.

Защо призивът към реформиране, към създаване на нещо по-добро и справедливо се заклеймява като „антиевропейска пропаганда“?

На все повече европейски граждани е ясно, че съществуващата бюрократичната машина работи в полза на самозабравилия се „елит“ и обслужващия го персонал под формата на зависими политици и медии. Социалното напрежение се засилва в самите западноевропейски държави. Резултатите от изборите в Холандия и Франция показват, че под похлупака на политкоректно представяните новини, всъщност се нагнетява дълбоко социално напрежение.

Все повече граждани осъзнават опасностите и рисковете от засиления тероризъм например. И техните основателни опасения ли ще обявим за „антиевропейски“?

Но нека представим малко статистика и социология.

Една анкета на „Global Attitudes“ от началото на 2016 г. сочи, че 61% от германците смятат, че мигрантската вълна ще увеличи шанса от нарастване на терористичните атаки.

Друга официална статистика показва, че към средата на 2016 г., пак в Германия, от 663 хил. работни места, само 113 хиляди не са изисквали висока квалификация. Мигрантите, които са започнали работа са едва 54.

Ако направим заключението, че европейската интеграционна политика е пълен провал, то ние се превръщаме в най-големите врагове на сегашния ЕС, според неговото „Политбюро“.

Модерната цензура удря по всеки, който иска по-справедлив съюз, зачитащ националните интереси на всяка една държава, без да се опитва да ги преформатира или претопява.

***

Илюстрация: imgrum.org

 



Други статии от този автор



Коментари