Имаме сериозен проблем

18-05-2017г.

Милена Янинска

Млад мъж рита възрастна жена по видимо неясни причини, при задълбочено разсъждение, логиката подсказва, че той може би много бърза...

Но логиката изключва този вариант в момента, в който младежът се връща, за да заплаши отново жената, която все още стои на земята. И разумът остава безсилен за причинно-следствените връзки на тази история.

Може пък момчето да има психичен проблем.

Или да е наркозависим.

Защото, хора, ако не е нито едно от тези двете – имаме сериозен проблем.

Проблем със здрави, прави, млади хора, които МОГАТ да ритнат възрастен човек и да си продължат. Това, разбира се, са онези същите, които носят бухалки в колите си и ги вадят, ако някой ги засече или не ги пусне, или просто ги издразни. Това са тези, които се ръгат с ножове в дискотеките – защото някой ги е допрял, погледнал, издразнил... Тези, които разполагат със средства за алкохол, наркотици и подкупи на пътните полицаи.

И ДОТАМ.

Толкова за тези хора и тяхното съществуване. С това се изчерпва всичко, което можем да кажем и всичко, което са.

Но с тях не се изчерпва анамнезата на обществото ни. Те не са единственото заболяване и по-лошо – те са далеч от най-тежката ни диагноза.

Най-заразното и най-опасното – стои наоколо и наблюдава. Неговото име е безразличие, апатия, страх, безотговорност.

Тази зараза поразява хора без значение от пол и възраст и се състои в тотална умствена и емоционална парализа.

Превърна се в стандарт да наблюдаваме инциденти и престъпления. Да гледаме безучастно или да снимаме тайно (също и явно). Да не правим нищо, защото не е наша работа, не искаме да се замесваме или очакваме, че някой друг ще се намеси, за да спим по-спокойно, ако още е останала съвест, която да ни буди.

Страшно е.