Актуално
Богатият човек в България...

Димитър Павлов | 18/05/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Не обичам да започвам деня си с негативни новини. Ма никак не обичам. Всеки, който ме познава поне малко може да го потвърди. Всеки, който е слушал това, което правя сутрин в ефир също. Опитвам. Да е по-различно.

За всичко останало си има Сутрешни блокове. И новинарски емисии. Които се надпреварват. Излишно е да ви убеждавам в това. Всичко е на едно движение с палеца разстояние.

Снощи водих Пролетния бал на КРИБ. Целият бизнес на едно място. Хората, които дават заплати на 850 000 човека в тази държава. Може и да са повече, но такива данни цитира Премиерът.

Целият едър бизнес в България и цялото правителство. На едно място. Премиерът каза, че в развитите демокрации богат човек звучи гордо и е уважаван, защото той обуславя брутния вътрешен продукт и дава работа на много хора и техните семейства. Плаща им осигуровки и прочее...

Премиерът спомена още, че е важно бизнесът да работи, за да промени нагласата в България. Защото когато в България се спомене „богат човек“ и това носило само негативни коментари и се възприемало като нещо лошо. И бизнесът трябва да работи за промян в тази посока.

Цитирам по памет, но в общи линии това бе част от обръщението на Борисов към присъстващите. Тотално съм съгласен. Изцяло.

Снощи гледах внимателно едрия бизнес в България. Познавам  някои от тях  с други се запознах снощи. И се питах – колко от тези мъже и прекрасните им съпруги ще оставят децата си да учат в България. И да се развиват тук.

Питах се, колко от тях са построили нещо, помогнали някому.  За някои знаем от медиите. Има и много други, които не се бият в гърдите и цял живот помагат. Познавам няколко такива човека, с огромни суми ежегодно за различни каузи. Което им прави чест. Правя аналогия с братя Евлоги и Христо Георгиеви. Ненужна аналогия може би. Излишен паралел. Просто се замислих за богатите българи преди един-два века и тези сега. Замислях се, докато говори Премиерът. За тази разлика между добро и зло в понятието „богат човек“.

Аз живея в своеобразен балон, общувайки с хора които не ме натоварват и ми дават нещо. Дали на душата или на портфейла е друга тема, но във всеки случай не са ми досадни и не правя големи компромиси в това отношение. Така е било до момента, слава – богу имам късмет в тази насока.

Всеки един от нас живее в своя си балон. Микро свят с общуване в една общност, в която всеки избира дали му е приятно или не. И си я поддържа и доизгражда.

Снощи гледах едрия български бизнес и кабинета и стигнах до извода, че и те живеят в подобен балон. Което е съвсем нормално. И не е. Защото те дават работа на много хора и би трябвало да са в час какво точно се случва извън колата с охрана, извън офиса, извън семейната вечеря дори ако щете. Защото те трябва да променят средата. Не сами, разбира се, но те трябва да са първи. Ние заедно с тях, но те са флагманите. Някак винаги е било така. Предполага се, че те дават тон. Дори и Премиерът на България го каза. И го поиска.

Вчера някакъв шизофреник наби баба в Бургас. На спирка на градския транспорт. В час пик. При спрял рейс и хора на спирката. И никой нищо. Ще кажете – ми нали живеем в балон. И не искаме да излезнем от него. И няма смисъл, защото не искаме негативни новини.

Снощи си мислех, колко от присъстващите индустриалци знаят за случката с бабата в Бургас. Да, това е трагедия, частен случай, медицински случай може би. Но това днес е непознатата баба, нечия баба, утре може да бъде вашата, тяхната. Баба. Моята няма как уви. Моите баби починаха доста преди някой да може да ги пребие на автобусна спирка. И се радвам, че е така. Защото щеше да ме е адски срам от тях, нямаше да мога да ги погледна в очите. Защото живея в балона си и не ми се излиза от него.

Не ме разбирайте погрешно.

Най-вероятно давам неподходящ пример, но просто е пресен в съзнанието на всички и ми е под ръка. Примери за подобни неща, дал Господ. И не само с баби, а с деца, хора от други вероизповедания, раса и прочее.

Снощи се замислих, колко от присъстващите слушат внимателно премиера с това, че думата „богат“ в България е символ на лош човек. Нечестен. И че бизнесът трябва да промени това. Искрено се надявам да са го чули. И да се заемем заедно. Защото те имат парите и лостовете да променят. Да изграждат. Да влагат. В образование, в технологии, в това животът ни да протича по различен начин.

Дотогава богат човек в България е този, който минава със седем джипа охрана, има пауни в хола си, изкоренява живи дръвчета, за да ги замени с изкуствени фиданки и подарява на детето си проститутки за 16-ия му рожден ден. На сина. На дъщерята за бала силикон. Естествено, отебал е жена си, за да я смени за скъпохарчеща корица на Плейбой.

И да, това е богатият човек в България. Според масовата представа. Аз знам, че това не е така. И всички присъстващи на снощния ивент го знаят. И предполагам, че повечето ги е срам от това. Но те могат да го променят. И е крайно време да го разберат. Навсякъде по света има примери и за двете крайности, но е време да се отсеят. Вътрешно. Премиерът го поиска.

Дотогава продължаваме да живеем в нашия микро свят, а на автобусни спирки бият баби. Нечии.

Благодаря за вниманието.

Димитър Павлов

 



Други статии от този автор



Коментари