Актуално
И под индигото…Pod igoto

Соня Момчилова | 24/05/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Защо посегнахте на Вазовото слово?! Защо простряхте ничком буквите да ги газят автомобили и бързащи граждани?! Да храчат връз тях, като ги разлюти някой нервен шофьор!

Мечта било на „учителя по история“ да овапца пешеходна пътека с буквите ни.  Ми не му ли е мечта да отпечата тоалетна хартия – двуслойна с принт на кирилица и трислойна, луксозна с глаголицата?! Така хептен ще ни обземе чувство на признателност-двойно! Веднъж поради облекчението и втори път щот сме дали на „вси славяни книга да четат“. 

Виртуозно си оправдават хонорарите и грантовете, пустите му умни и красиви!

И докато чакам да издаде някой поезията на Ботев с емотикони белким осмисля, чия болна глава си въобрази, че посягайки на Вазов ще извади от невежеството мъртвеца. Чета отзиви в социалните мрежи, защото в медиите – борци с фалшивите новини само дописки, отразяващи обективната истина. А тя е, че е 24 май.  

Дойде и тази година, за да ни напомни, че науката е слънце и „народността не пада там гдето знаньето живей“. Клишета ще кажете и ще сте прави.

Клишето е нещо изтрито от преупотреба, поради неопровержимата му истинност. Ние обаче живеем във времето на постистината. Значи и на постклишетата. Значи, обективната истина щом безвъзвратно загуби от  емоционално избабуваната такава, няма какво да се надява на право на живот.  Значи клишетата не са това, което бяха затова и да прощава патриархът Вазов, но „Под игото“ няма как да остане неосквернима реликва. Пък и на какво отгоре?!

За Левски разбрахме, пак благодарение на прогресивния “учител по история“, че е пухльо с домашен любимец лъв, та за един Мунчо и педагожката Госпожина, която няма никакъв шанс да я вземат в „Заедно в час“ ли сме се закъхарили?

Както написа една уважавана от мен любителка на добрите книги в  мрежите, когато хората искат да се надсмеят над нещо организират карнавал, пародия, гротеска. „Под игото“ навлякло пародийни дрехи, за да ни напомни, че сме бастисали българския език и не го знаем и не го говорим и пишем правилно. То хубав карнавал, чак на кукерско шествие го избива, ако ме питате мене. От пернишките патаклами, защитените от ЮНЕСКО.

Онези, с които се гонят злите духове.

Въпросът е ние какво ще изгоним с шльокавицата, погаврила се с Вазов?

С мръсната вода няма ли да хвърлим и хилавото бебе, което отказва да наддава и да расте и така откак се появи техническа възможност за писане на български в мрежите, и сричащите по онова време станаха законодатели в книгоиздаването  и писането на книги.

Дали като се присмееш на инвалида с ампутиран крайник ще му порасне крак? А на безмозъчния ще му трансплантират ли мозък? На упоения, като му дадеш още една доза морфин ще го освестиш ли?

Ама щели да дават по две книги на български автори, на който си купи шльокавицата. То и едно време така беше – едно булеварде на „Арлекин“ или  луксозно подвързана „Световна класика“ ги даваха срещу още две спомени на Бай Тошо или съчиненията на Ким Ир Сен. И после пак да ми разправя някой, че няма прилики с недостатъчно добре забравеното минало.

Така опитвайки се да храносмеля новината за Pod igoto, феномен кротко разискван по радиото в колата, заковавам спирачки пред  неизсъхналите графични знаци, даващи ни смисъл на нация и културна общност и ми иде да заобиколя по тротоара „пътеката“  на  храненика на Сорос.

Как да прегазиш буквите?! Как да повлечеш крака и тежко тяло през изписаните им от светия дух снаги?! Имам се за кротка и спокойна жена. За такава минавам и сред приятелите и колегите, но ми иде да сваля стъклото и като натряскан абитуриент да закрещя:

Това не се пипа! Не се пипа, идиоти, фанариоти, хрантутници изобретателни оправдаващи долната си задача да ни довършите, като самосъзнание и дух! Как смеете?!

Няма кой да ги накаже. Предполагам,че Фандъкова ще адмирира прогресивното дело, предполагам е дала и съгласие, че смее ли да не даде?! Министърът на образованието нямам търпение да чуя какво ще каже за вариациите по Вазов. Но каквото и да каже, образованието отдавна е предало мисията си в ръцете на бенефициенти като модния тълкувател на исторически митове. Образованието е шльокавица! И модерното пиянство на един народ отдавна се обяснява със злоупотребата с ерзаца.

Размечтавам се църквата да вземе отношение, нали равноапостолните са сътворили нашето А, Б и то е светиня… Но и да замълчи, както ще стане, има кой да съди! Защото не за престъпления става дума, не за Киро Японеца, който руши паметници на културата, за да ни завещае неговите  ромски версии за културна памет, а за грехове, народе възродени, пардон отвратени, за грехове! 

 



Други статии от този автор



Коментари