Актуално
Надежда всяка оставете.

Жулияна Стоянова | 29/05/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Надежда е на 32 години. Тежи около 35 килограма. Шизофреничка. Страда  и от бъбречна недостатъчност. Има пневмония. Тялото и е покрито с декубитални рани – от залежаване.

Надежда е тежест за здравната ни система, тежест е за обществото, тежест е и за собствената и майка. Всъщност не само тя, като нея има още много…

Някой може да си каже, че какво толкова. Една от многото луди …

Случайността ме срещна с Надежда. Такива хора като нея – държавата ги е игнорирала. Държавата е абдикирала от обслужването им.

Видях Надежда в Спешното отделение на МБАЛ Шумен, където бе докарана от бургаска болница, а преди това е лежала в лудницата в Царев брод, но иначе е от Габрово…

Тя е пътник.

Пътник е и в буквалния и в преносния смисъл на думата.

Видях Надежда да лежи на носилка в шоковата зала, докато лекарите се подготвяха да и сложат сонда в тялото, за може да се храни. Вече и бяха поставили и катетър, за да ходи до тоалетна.

Младото момиче е напълно неадекватно. Шизофренията и е изпила мозъка…

Това, че не разбира нищо, може би е най-доброто, което и се е случвало, защото ако разбираше, щеше да осъзнава, че е от онези хора, за които няма място.

Изгубените. Забравените. Онези, за които чиновниците ще кажат – те са в тежест на държавата, няма за тях пари.

Попитах лекаря, който я бе приел, какво ще се случи с нея и защо се е озовала тук.

Отговорът, който последва ме остави безмълвна.

„Сега за Надежда започва бавното умиране на апарата. След 3 дни ще я изпишем от болницата, защото ние направихме за нея, това, което можахме. Тя е с диагноза, която е хронична, а болниците са за активно лечение. Т.е. нейното място не е тук, но и в лудницата не е. Там персонала не е с квалификация, която може да я обслужва. Ето защо това младо момиче ще лежи завързано за някое болнично легло, ще ходи до тоалетна през катетър, ще се храни със сонда и ще вика, докато се разлага от раните си … И така, докато умре… Няма и  закон за евтаназия, въпреки, че понякога човешките мъки са неизмерими“.

Надежда ме накара да спра да вярвам в надеждата.

Няма надежда. Надеждата е последната злина, излетяла от кутията на Пандора…

 

 



Други статии от този автор



Коментари