Ако все още бяхме варвари и ги бесехме

Не толкова отдавна - време, което днес минава за варварско, тези нагли момчета свършваха с качулки на главата и с подгизнали гащи. С повече от 10 отвличания непременно щяха да влязат в сутрешния график на наказателния взвод първа смяна.

А сега наглите момчета влизат обратно в цивилизацията, в името на която се отказахме да я караме по варварски.

И би трябвало да ги посрещнем като триумф на собствената си либерална модерност, задължаваща ни да вярваме в поправянето, във втория шанс, в реинтеграцията на всеки един бивш бандит или троен убиец.

Ако бяхме старите варвари, вече щяхме да сме забравили къде точно сбутахме гробовете на тези момчета.

Ние обаче сами се отказахме да бесим и да стреляме между очите на разбойниците. Но не и преди това да са счупили няколко кирки при прокопаването на Прохода на републиката, не и преди да са поработили нещо наистина трудно и толкова мръсно, че да пожелаят сами бесилката.

Сами се отказахме от смъртното наказание, за да не ни помислят за изостанали хора.

И не можем повече да го върнем, защото отричането му заедно с организацията на гей парад е първата и задължителна мисия за всяка кандидатевропейска нация – нещо като ритуални извращения за добре дошли на новобранците.

Второто ниво за покриване е да се постегнат затворите – санитарен фаянс, гранитогрес и плейстейшън с джойстици за всички в килията. Какво, като са затворници – хора са и не заслужават да бъдат третирани унизително и нечовешки. А за всичко останало има адвокати либерали, които са се специализирали да съдят държавата в Страсбург. 

Вече не можем да препишем Законъ за изтребление на разбойниците, а само да следваме европейските препоръки.

Които пък препоръчват да я караме по-полека с човешкия живот, без придиряне дали той принадлежи на човешки боклук. Конкретиката винаги се избягва, когато се изброяват варварските недостатъци на бесилката.  

Заради абстрактния хуманизъм и доживотния затвор виси отчаяно на последен косъм. И един скорошен ден косъмът неизбежно ще бъде скъсан с най-добри цивилизационни намерения – вижте как е в развитите страни, докога ще изоставаме от тях и ще превръщаме затворите в гробища за живи хора.

Вижте как е в една Норвегия, където най-тежкото наказание е 21 години затвор. Дори да се казваш Андеш Брайвик и да си избил няколко дузини, дори тази конкретика не може да наруши хуманния курс.

Дори и такива като Брайвик все един ден получават полагащия им се втори шанс. Пък после божа работа дали са се поправили и в каква степен. Ако не са – живот и здраве да е, макар че едва ли ще е за всички.  

Всъщност наглите момчета се връщат при нас съвсем честно и по правилата. По обективните правила, макар и тълкувани по съдийски субективно.

Момчетата в случая съвсем не са нагли, времената просто са либерални. Но понеже правилата на днешните времена са писани по европейски препоръки и понеже не можем да ги променим, поне не и радикално – затова и нарочваме момчетата.

А момчетата, ако не сега, все един ден ще излязат от затвора. И въпросът би трябвало да е принципен – не кога, а искаме ли ги въобще да се навъртат свободни около нас. Ако днес ни страхуват, след пет години страхът съвсем ли ще изчезне. 

Въпросът обаче не може да е принципен, защото е решен окончателно. И всеки, който се опитва да го повдигне, да се счита за предупреден – Европа не може и няма да толерира варварство като изтребване на разбойници.