Актуално
Има какво да се направи.

Ева Истаткова | 04/06/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Терористичната атака на Лондон Бридж във Великобритания е 20-тата поред за тази година. 20-ти път ислямистки терор. Само за 2017-та година.

Преди терора от 3-ти юни 2017-та, атентати е имало, както следва:

2 пъти в Англия, 3 пъти в Германия, 2 пъти в Италия, 6 пъти във Франция, 4 пъти в Русия, 1 път в Швеция и 1 в Турция.

Пак повтарям, това е статистиката само за 2017-та. В Европа (към която числим Турция и Русия поради географски специфики).

На средата сме. Има още 6 месеца време списъкът на атаките и мъртъвците да се уголемява.

(Повече подробности за терористичните актове вижте в таблицата от снимката).

Същевременно, в публичното пространство, със специалното участие на медии и загубили ума си псевдо-защитници на човешките права, се внушава, че – ох, ами да, ужасно е, трябва да се вземат мерки, да попеем и прегърнем с любов терористите и да ги трогнем с нашата толерантност и приемственост, пък то и без това няма какво да се направи. Важното е да изпеем – не на страха, да оставяме цветя и плюшени мечета на местата, където е попила кръвта на братята ни европейци и в никой случай да не изпадаме в обвинения срещу мюсюлмани и прииждащи от арабския свят люде.

Само че какво да се направи има.

Първо и най-важно е обаче европейските общества спешно да осъзнаят и признаят, че ние сме в състояние на война.

Военната ситуация изисква крайни, военно-временни действия, които да позволят в мащаб разрешаването на проблема с тероризма.

Това, разбира се, ще значи, известни лишения и нарушения на периферни въпроси и права, за които неолибералите настояват, че са най-важни, а те не са.

(бел. авт. - За да се убедите, че сме в състояние на война, разгледайте и другите таблици с данни за ислямистки атаки от последния месец и жертвите им)

Ето кратък план какво може и трябва да се направи, за да се противостои реално на тероризма в Европа, а не само на думи и безпомощно да веем запалки и плакати по концерти на Ариана Гранде и да си мислим, че ще впечатлим терористите с навината си до глупост „смелост“.

В момента, в който казахме – „ние няма да позволим на терора и страха да променят живота ни“ – животът ни вече бе променен. Много съжалявам за това.

Та, планът…

1.      Службите на отделните държави предприемат кооперативна работа по въпроса с тероризма и се координират спешно.

2.      Пак службите, най-ценното лице на държавата в такива моменти, започват на мига работата по събиране на информация и категоризирането на всички хора, които принадлежат към потенциално опасни групи – това значи всички, изповядващи ислям на територията на Европа и всички с произход от арабския свят. В това число и хора, родени в европейски държави, но чиито предшественици принадлежат на културологично различните от Европа родини.

3.      След като бъдат установени тези хора, се предприемат още 2 мащабни действия – подписване на декларации, с които всеки един от тези общности се ангажира, че няма връзки с клетки на радикални ислямистки организации и при евентуално установяване на такива от страна на държавата – подлежат на незабавна депортация, и то на цялата фамилия. Другата стъпка пак е депортация – спешна, на всички, които са прясно пристигнали или са неинтегрирани в общността на съответната европейска държава – не работят, не говорят езика и пр. Така, лека полека, процесите на връщане, дори на изнасяне на арабския свят от Европа лека полека ще изчистят континента от терора.

Разбирам, че този план на някои ще им се стори кощунствен.

Веднага ще скокнат всички, че не може така невинни хора да опират пешкира на някакви си терористи и радикални ислямисти.

На тези, които ще се възмутят от нахалството да поискаме да излекуваме болна Европа, чрез отрязване на гноясал крайник, ще напомня – че нищо друго дотук не проработи.

Също така ще напомня, че покрай сухото, гори и мокрото и, че когато къщата ти е в пожар не се занимаваш с това да бършеш прах в мазето и да преценяваш прасковения цвят на завесите в килера.

И още нещо, което трябва често да се сещат всички защитници на всеобщите човешки права и тероризма до краен предел – никога ислямските общности по света и у нас не излязоха да защитят нашите жертви. Нашите невинни. Нашите семейства, останали без децата си, заради ислямските терористи.

Не ми излизайте с номера, че не всички мюсюлмани са терористи…

Защото, ако поне малко тия хора бяха емпатични с трагедиите на Европа, щяха да се възмутят, публично, да се опълчат именно на ония, дето тяхното име петнят, техните родини и тяхната религия.

Как пък мирните мюсюлмани не подкрепиха ярко европейската свобода, от която самите те се ползват?

Как пък не заклеймиха терора и как пък не влязоха в съдружие с нашите европейски държави в работата си срещу тероризма?

Мълчанието, драги, не е злато. То в тоя случай е съучастие. Така че не ме призовавайте за солидарност с горките мигрирали в Европа.

Те с нас не бяха солидарни. И аз за тях няма да плача. Да си ги взима Африка, Азия и който друг иска.

Само дето Саудитска Арабия не се е затичала да обслужва милионите бежанци, не знам дали сте забелязали.

Някак нелогично е задължението, което се вмени на Европа да обича чуждите, а те нея да ползват като дойна крава.

Гръмнете се. На ваша територия обаче.

А в Европа, все още има какво да се направи. И това правене включва депортация и принудителна интеграция.

И го твърдя, въпреки че ще ме обвините в расизъм, всичко-фобия, фашизъм.

Не ми пука. Честно.

Пука ми за това, че сме едва началото на юни, а вече 20 пъти Европа умира, заради Аллах.

Но последователите му не умират, нито живеят заради нас, децата на Европа.

 



Други статии от този автор



Коментари