Актуално
Внимание: Пътят е негов, а ако не си го разбрал - шамарите са за теб!

Гергана Николаева | 06/06/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Хубав неделен обяд. Хубав, ама ако не живееш в България

20-годишната ми сестра ми се обажда плачейки. Между хлипанията разбирам, че неин набор току що й е ударил шамар. Тя кара колата си по улица "Шейново" в София, която е еднопосочна. А той е спрял на средата на улицата. Колите зад нея започват да му свирят. Няколко минувачи му правят забележка. Той понеже е "мъж", решава от всички гневни шофьори да избере да удари шамар на нея - може би изборът тя да отнесе плесницата е логичен. Все пак е момиче, 45 кг, 1.60 м, което са отличните характеристики на човека, върху който да си избиеш комплексите.

Собственикът на скъпия Мерцедес, препречил пътя на всички, слиза от колата. Тръгва към момичето, без да каже дума, просто й удря един в лицето.

Тя изпада в шок. Защото е сама. Оглежда се и вижда, че никой от свидетелите не й помага. Тогава разбира колко всъщност е сама - не в колата, а в тая държава.

Държавата, в която Мерцедесът ти дава право на лично правосъдие!

Държава, в която ехото нa собствената ти селяния най-често отеква в шамар!

Държава, в която, ако имаш кофти ден можеш да разпуснеш, като фраснеш непознато момиче. Ей така, за да си докашеж, че си мъж, че си готин, че не е важно к’во имаш в главата, когато ти е силна ръката!

Държава, в която звъниш на 112, за да потърсиш помощ, а разбираш, че те имат спешна нужда от такава.

Обяснявам на служителя от 112, че нападателят, който току що й е забил шамар е спрял на улицата до нас…От 112 я молят за регистрационен номер, като обещават, че до няколко дни ще са го намерили...

В тоя момент се усещам, като герой от „Под прикритие”, но нашият Джаро е до нас и все си мисля, че вместо да го търсят под дърво и камък няколко дни е по-лесно просто да пратят патрулка сега. Въпреки  това служителят любезно ми обещава, че до няколко дни ще бъде издирен. След кратък спор обещават да дойде полиция.

Междувременно, господинът  с мерцеса паркира колата си там, където влизат колите на Спешна помощ в болница Шейново, което си е напълно логично, защото още след първия шамар трябваше да сме наясно, че гараж е там, където ТОЙ РЕШИ!

Чакаме ние със сестра ми полицията в двора на болницата, идва пазачът и аз си мисля, че е решил учтиво да обясни на собственика на Мерцедеса, че това не е личният му паркинг, а входът за линейки.

Той обаче неучтиво моли нас да излезем. Пристига патрулката и се започват едни дълги писания, след това районно за нас, властелинът на шамарите го пуснаха да си ходи, щото верно дълъг ден, а той е успял само един шамар да удари...

Много от вас ще си кажат, че това е просто шамар. Днес обаче е шамар за нея, вдруги ден Цар Шамар може да излезе по-ядосан от вкъщи и да е бой до смърт за друг, изпречил се на неговия път.

Дребните престъпления, които остават безнаказани днес, се превръшат в тежки утре.

Защото, когато един селянин не понесе отговорност за малката си селяния сега, утре ще си повярва и ще стигне много по- далеч, както миналото лято едно семейство беше пребито почти до смърт с палка заради клаксон.

Защото чусвтвото за безнаказнаст боли повече, от всеки шамар.

Защото аз не знам дали, ако обичаш някого истински не трябва да го пуснеш на свобода и да не му позволиш никога повече да се върне в България.

Защото мъжете, които преходът възпита са с големи мускли, но малки души, имат тънки вежди, но дебело самочувствие. Те нямат ценонстна система, защото най-ценното им е Мерцедеса.

Те нямат възпитание, но възпитават по-пътя с шамари!

 



Други статии от този автор



Коментари