Един преход, който не успяхме да извървим

Свободата е като тежко лекарство, което не е за всеки, а на българина трябва да се дава само по лекарско предписание.

Голяма част от нас израснаха по време на прехода, когато имаше възможност сам да избереш дали да слушаш Спайс гърлс или Сашка Васева.

Тогава, когато можеше да решиш сам как да се реализираш в живота - като следваш в чужбина  или като те преследва „бял мерцедес” в България.

Тогава, когато можеше да отидеш по-далеч от корекома, за да разбереш как изглежда светът.

Тогава, когато след дългия комунистически режим върнаха правото на българина да МЕЧТАЕ!

И той почна да мечтае.

Мечташе да бъде Жоро Илиев, а животът му да е „Секс, наркотици и поп-фолк”. И повярвайте ми, до ден днешен можеш да чуеш  набор 95 да разказва как е пил с Жоро Илиев на Слънчака. Ма какво точно е пил с Главния, когато е бил на 7 години не се уточнява…

След комунизма загубихме бащата на нацията - този заради когото бабичките рискуват слънчев удар на Бузлуджа всяка година, но вярват че Партията, която според мен отдавна си отиде с него, ще им върне лятното море на станцията и килото банани на Коледа.

Преходът обаче ни даде майка и тя не е г-жа Цецка Цачева, а Николета Лозанова. Плеймейтката, която, докато вие работехте от сутрин до вечер, за да платите тока и кредита - възпита децата ви.

Днес думата  „свобода ” в България е мръсна дума.

Днес си свободен да пребиеш възрастен човек за пари или ей така без причина, просто за да „разтовариш” от стреса!

Днес си  свободен  да излезеш от колата си и да вкараш шамар на шофьорката в съседната кола, защото баща ти те е учил, че жените се уважават, ма само на 8-ми март.

Днес си свободен да търкаш измислени картончета до полуда, защото телевизията ежедневно ти показва, че стандартът на леля Гошка не е въпрос на образование, а на късмет в коя Lafka ще оставиш последните си пари.

Днес не просто си свободен да бъдеш селяндур и простак, а направо си е препоръчително, за да оцелееш в джунглата, която създадохме сами!

Днес, когато имаме свободата да живеем, както и където пожелаем, продължаваме да мечтаем да мием чинии някъде в чужбина. Там, където казвате имало закони. Там обаче, освен закони има и хора, които ги спазват, а тук все повече липсват...имам предвид хората.

Просто нашият народ не е създаден за свобода, ние имаме нужда да сме в постоянна диктатура, да вървим под строй и да получаваме по кило банани за Коледа, защото иначе се превръщаме в маймуни.

Нашата свобода от лек се превърна в най-тежката отрова.