Актуално
Фронтове

Николай Фенерски | 21/06/2017

Вече дочувам воя на чакалите. Нощем в Странджа скиторят чакали.

И вият много гадно. Не като вълци, ясно и честно, а подло, злобно, завистливо, като гладни мръшляци вият, хилят се, лигавят се, кукуригат и се смеят безумно. Те са за лудницата направо тия чакали. Сега ще завият на умряло, като им кажа, че живеят на планетата Земя и върху нея все още важат някои физически и биологически закони. Мръшляците искат да им е леко и неангажиращо. Не обичат да се напрягат, да мислят, да правят умозаключения. Затова ще отрекат всяка една моя дума. На мен това всъщност ми доставя удоволствие.

Живеем във война и тя не е от вчера. Не съм специалист по войните, по-скоро съм наблюдател, затова ще ми простите слабостите на опитите ми за анализ. Изброявам само някои от фронтовете, има толкова много, за които даже не подозирам.

Първият е литературно-културният фронт, където фондациите купиха всички наши видни имена. Имената ядат и пият също като нормалните люде, професорите по философия и те са хора, и те душа носят, под покрив спят, значи имат чисто човешки потребности, така че не е трудно да бъдат евтино купени, като не им се налага да си кривят душата, убежденията им се вписват съвсем естествено в „ценностната система“ на чакалите. Мога да назова по име поне три фондации, които си пазаруват български писатели, поети, професори и други орачи и копачи в нивата на културата, както казват умните глави. Най-простият пример е един известен сайт с тежко заглавие, където всяка седмица се изявяват няколко от „най-утвърдените“ български интелигенти на нашето време, като не е ясно и известно кой точно е определил, че са най-утвърдени и от кого са утвърдени. Те се барат и парчета християни, но нямат нищо против в рекламката над текстовете им да има изображение на дявол, който свири на свирка. Той свири, те вървят и танцуват след него.

Нивото на културата и литературата е тясно свързано с нивото на вероизповеданието, а след като официалното и основно изповедание у нас е Православието, трябва да погледнем кой плаща на този културен сайт да съществува – една католическа фондация. Свирката на демона е отделно. И хоп, връщаме се няколко века назад. Войната е почнала много отдавна. Най-напред „западняците“ вкарват в панделата свети Методий, някъде в Бавария. После воюват срещу свети Александър Невски. После изгарят 26 български монаси и поклонници в Зографския манастир.

Ето три точки от миналото, от различни периоди и места, които са свидетелство за войната. Кажете ми, че я няма и съм си я измислил.

Друг фронт е „екологично-дизайнерският“, така да го наречем, там се изявяват всички екотерористи, хомодружинки и прочие урбанистични девиации, които можем да преброим съвсем набързо, но за сметка на това издават ония чакалски звуци много усърдно и шумно.

Така поне в медиите създават усещане за количество. Излизам обаче на улицата и там ги няма. С парите, които получават и те по програми и от фондации, успяват донякъде да създадат тренд, мода, която се отразява зле на младежите ни, а ние тук закон за тяхната защита от вредната пропаганда си нямаме, защото сме колония. На този фронт са всякаквите му там фестивали и „евенти“, дето либералните копеленца се вихрят на воля.

Чакайте да ви разкажа една случка от един такъв фестивал.

Отиват маймуните в едно село, където да „обживяват“ старите къщи и да „обговарят“ своето мнимо щастие, наричат сбирката си фестивал на „слоу-фууда“ и как ли още не. И в една стара къща някакви изтръпляци ще правят пърформанс, ще затъмняват избушените отдавна прозорци, ще се боядисват във фосфоресциращи цветове и ще се кълчотят в мрака. Докато се приготвят, затварят външната врата на къщата и една лястовичка е много разтревожена, че не може да стигне до гнездото си, където се чуват птичетата й. Правим забележка на оня мутант да остави вратата отворена, да не пречи на лястовичката. И той се обижда, вика – значи лястовичката е природа, а аз не съм природа, така ли. Геят му с гей беше много дълбоко засегнат от забележката ни. А старците, живяли някога в селската къща, сигурно се въртяха в гробовете си.

Следващият фронт, който забелязвам, е научният. През 2000 година излиза преводът на „Метафизика“ от Аристотел. Половината от голямата книга е преведена от учен, който се придържа към българските изконни думи и пише „съществително име“ вместо „субстантивум“. Другата половина е преведена от последовател на латинските термини. Днес те вече не работят съвместно и ще излязат два различни превода на книгата. И този фронт е още от времето на светите братя, които един пропаднал български режисьор на бутафории нарече „шпиони“ на Византия, които са изпълнили успешно задачата си да ни отдалечат от Запада и голямата им западна цивилизация. Така че не е въпросът дали харесваш Путин, а е въпрос на чия страна си в точно тази стара война.

Има един аспект на проблема, който лежи на дъното, но не е толкова важен. Манталитет.

Англичаните и племената, от които са исторически съставени, са завоеватели, колонизатори, агресори по дифолт и открай време. Пуснете си радио, погледнете колко народ говори кучешкия им просташки език (не този на Шекспир), отворете си компютъра и ще ви е трудно да отречете, че съм прав. И този път. Холандците и португалците също са велики мореплаватели, но колонизаторската им политика не е била толкова жестока и агресивна като на ония. Холандците например са градинари, това е тяхната манталитетна особеност. А славяните винаги са били кротушки, никога не са започвали война първи. Тях ги е интересувало лозето им да роди и да си направят вино. Винаги и във всички империи славяните са черноработниците, селяните, поданиците – и в Австро-Унгария в 19 век, и в Русия през 14 век, и в България през 10 век. Но този манталитетен въпрос не е толкова важен, навсякъде има умни и свестни хора.

По-важна е борбата за душата. Борбата между дяволите и човека, който се стреми към Създателя си.

Либералните копеленца не харесват истината. Те подскачат дори когато им съобщиш научния факт, че околната среда по принцип и изначално е враждебна спрямо живите организми. И с околната среда трябва постоянно да се води борба за оцеляване. Всяко живо тяло поддържа определена телесна температура. За да го прави, то се съпротивлява. А ако не се съпротивлява и не произвежда необходимата топлина, ако възприеме температурата на околната среда, то значи е мъртво. И борбата е факт, от това най-ниско базисно биологично ниво до най-изтънчените и висши проявления на човешкия разум.

И да си слагаш розовите очила, както и да учиш другите, че само с тази съмнителна лекота трябва да живее, докато в задния двор муджахидините вече нахлуват, без да се съобразяваш с реалността – е престъпление.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари