Специален коментар
НАЦИОНАЛНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА КУЛТУРАТА, лято 2017

Мартин Карбовски | 28/06/2017

Докато в София спорят за НДК и говорят за култура, в Борован се бият в магазин. Като шебеци, като шимпанзета. Със свити юмруци и подскоци.

Докато големите културни постижения на НДК се оспорват тихо и смело във Фейсбук - Тодор, богаташкото синче на Несебър наби слепи словаци, оперни певци. Културното постижение е несъмнено, защото Тодорчо не успява да пребие слепите хора с белите бастуни - същият гони Мерцедеса си в гняв и безсилие.

Докато Боршош е новата Людмила Живкова и създава култура на килограм - в Асеновград циганите замерят с камъни две момичета каякарки, което по-късно се превръща в етнически сблъсък по улиците на Асеновград - всичко е по книга: брадви, лостове, гребла бият спортистите. Науката на оцеляването и културата на падащите камъни е дисциплината, в която сме най-умни. Болка и обида, там крещи човешката самота на изоставения от държавата-мащеха днешен човек.

Асеновград е новата българо-турска граница, но това още не го знаете.

НДК клокочи като вещерски казан, в който се вари новата рецепта за национална култура - но по линия 112 вчера хората се биеха, за да се качат на автобус. Градска мобилност чака БТВ да направи репортаж - еха, днес хората не се бият. Колко са лесни хората, подсмива се новият Тиран. Подигравка и свинщина, бутаница и пот.

Война и чума, по време на културна холера.

Освирепели, невербални, гневни на всички дехуманизирани субекти вилнеят из държавата, създават болка. Мечтаят да пребият някой почти толкова, колкото мечтаят за парите от лотарията. Зъл легион от глухи за култура дебили бият по главата слепи за бъдещето идиоти.

Председателство е, жътва е.

Държавата е в самосрив. Държавата ни е камикадзе с папионка, разказващо смешки преди всеобщия взрив.

Медията е курва в позитивен ступор, тихо мастурбираща с брюкселски вибратор.

А нацията?! Нацията се мрази и се цепи като историческа юфка, разпада се на индивидуален прах и се влива в пролетарската кал на чужди държави.

Суша е, пейте робини, пожарът вече блести в тъмнината на оскотяването, клечката е близо.

Пазете се, вашата съдба е да сте охлюви в горящата трева, писъците ви са песен за някого.

 

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари