Актуално
Земя на война

Николай Фенерски | 05/07/2017

Обява в лондонски вестник: „Търся сурогатна майка, която срещу заплащане да ми роди десет деца, които да порастат и да умрат в джихада с динамит на пояса.“.

Пуска я млад и заможен арабин, изпратен на мисия от Централата в СА. СА не е САЩ, друга държава е. Двете държави са големи дружки, въпреки липсата на демокрация в едната и излишъка на демокрация в другата. Обявата е само черен хумор, но джагалите нямат нашия демографски проблем и съвестно произвеждат бъдещи бомби на два крака. САЩ нямат нищо против ислямистите, когато не са на тяхна територия, а там някъде далече в онази високомерна Европа. Заможните саудитски принцове насърчават делото на камикадзетата, защото им харесва да разполагат с толкова неконвенционално оръжие и да съумяват по такъв лесен начин да държат в напрежение белите хора.

В най-голямата частна компания на света, наречена САЩ, вероизповеданията са превърнати като всичко останало – в бизнес. А в бизнеса всичко е позволено и няма забранени вероизповедания там. Ако носят пари на някого, значи са в реда на нещата. Кой говори за душата на човека? Това е някакво неясно понятие. Виж, парите са си съвсем ясни. В СА вероизповеданието е само едно – всяко друго се наказва със смърт. И тези две приятелчета, тези двама играчи чрез своите си методи и инструменти успяват да държат в страх и подчинение когото си поискат. Кеф им правителството на Бойко, кеф им града на онова паки Садик Хан.

Простолюдието тук долу нямаме друг полезен ход освен да осъзнаем кой е насреща ни. Плебсът не разполага със свободна воля. Доставят ни онези доброжелателни клефуци война с ислямистите и няма накъде да мърдаме. Това е положението. Значи поне да проучим с кого си имаме работа, ако не искаме хептен мърцина да си идем без никаква съпротива.

Наскоро срещнах един нормален резняк. Твърдеше пред мене, че нито със своите е свой, нито с чуждите е чужд. Демек, българите не го приемат като „нормален“ българин, а турците не го смятат за турчин. Посмяхме се хубаво с разни истории около обрязването и около предразсъдъците на турци и българи. Спомня си как ходил с поличка цял месец, щото боляло страшно. Тая детска травма има за задача да ги подготви от ранна възраст да презират всички кучета неверници и гяури. Да затвърди у тях усещането за предопределеност и предначертаност и да изтрие всички зачатъци на съвест. За муслима съвестта не съществува като понятие. За него има воля на Аллаха, който не се знае кой е, въпреки че ние православните знаем кой е.

Аллах е название на една сила, а не име на Една Личност. Аллах е онова неясно нещо, което спуска командите си към безмозъчната тълпа на ислямистите. Те са като гнездо стършели, управлявани от майката само със силата на съзнанието, дори без заповеди.

Те жилят и убиват, без да изпитват угризения от действията си, защото никой стършел не мисли, когато изпълнява нареждания. Те смятат това за воля на божеството и точка по въпроса.

За морала имат най-странните възгледи, които е възможно да съществуват. Един е големият грях при тях – да си неверник, тоест да не споделяш изкълчените им убеждения, че одиозният епилептик Мохамед е единственият пратеник на бога.

Оттам нататък ти можеш да си имаш много жени, можеш да си пушиш хашиша и други подобни забавления, без те да са в графата на греховете. Муслимите не пият алкохол, защото мразят виното, защото то е част от Причастието, а те му се съпротивляват по всякакъв възможен начин.

За щастие момчето, с което бяхме по работа два дена, не следваше ни една от тези муслимски традиции. Викам си, ако бяха всички като него, какво светло място би бил светът. Само че онези с брадите и без мустаците, ако попаднат на такъв като него, ще го утрепят с още по-голям хъс.

Те не са като нас. Ние не сме като тях. Но докато ние ги смятаме просто за екзотика, те нас ни смятат за врагове. Как е нормално да възприемаме хора, които искат нас да ни няма? Или поне да станем като тях – доброволно или доброзорно. Как да ги гледаме? С толерантност и разбиране, може би? С овча усмивка? Те обичат овчите дюнер-кебапи. Ще ни схрускат за закуска.

Когато бях за първи път в Истанбул и описах вонята на овча лой и некъпано, която се носи из онези свети за нас християните места, срещу думите ми се обявиха повечето от прогресивните ни съвременни интелектуалци. Сърдеха ми се, че наричам муслимите „другородци“ и „нашественици“, а някаква активистка подаде жалба и от една комисия дори ме привикваха на съд. Съвсем като в импровизирана съдебна зала със заседатели, съдия и т. н. От едната страна ищцата, от другата аз и редакторът на медията. Накараха редактора да свали статиите.

Тогава разбрах, че светът ни е обречен. Старият добър свят на белите хора, в който наистина имаше мир. А днес живеем в земя на войната.

Така определят резняците само на няколкостотин километра от нас всяка една земя, където Шариатът не е конституция на държавата. Тази земя трябва да я завладяват. Така е наредил стършелът-майка.

И който не иска да приеме Аллах за бог и Мохамед за пророк, ще бъде принуден да го стори – както инструктират техните писания. Това за принудата го пише черно на бяло. Те живеят с именно тези убеждения. Те умират за тях. Те не разполагат със свободна воля, защото всичко е по волята на Аллах. Следователно те са едни зомбита, които настъпват към цивилизования довчера свят. Те са бели бродници, които искат от теб само едно единствено нещо – да се поклониш на Аллах в присъствието на четирима от тях. В краен случай може и само с двама свидетели. И вече си един от тях. Толкова е просто. Нищо повече не искат от теб. Само да приемеш убежденията им (нарочно не говоря за вяра, защото вярата е нещо по-различно, нещо феноменално).

 

Миналата седмица бях два пъти в Истанбул. Гледам Света София, местата, където са укрепили Православието императорите на Византия и си представям злата картинка – ордите на Мехмед Втори Завоевателя преминават на кораби Босфора под съпровода на зурни, протяжните звуци се сливат с агонията на града и изкланите християни.

Те много обичат да колят, от малки се учат на това. Накрая на деня кръстовете от куполите са свалени и на тяхно място чалмите издигат месечините. Там си стоят и до днес.

След пауза от няколкостотин години отново са на поход. И няма да се спрат, бъдете сигурни. Лошо ми е, както вика Али Ръза. Когато ходя по онези улици, ми става лошо. Не от силното слънце. А от гледката на месечините.

Те мразят кръста. Те не признават Разпятието. За тях няма изкупление. Те са суеверни, сините очички се продават на всеки ъгъл. Страх ги е от урочасване. Такъв е резултатът от онзи тюрлюгювеч, който им е сервирал Мохамед. Има обаче една сила, която ги крепи и размножава. Със страшна сила напоследък. Пише за нея в Библията.

А султан Ердоган е наредил да бъдат изведени от употреба банкнотите и монетите с образа на Мустафа Кемал Ататюрк.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари