Актуално
Павлик Морозов срещу Milena F

Гост-автор | 05/07/2017

Случайно попаднах на повторение в една самолетна кабеларка, където предаването „Провокативно“ се води от Милена Фучеджиева.

Политическите истерии на тази глезла, расла в червени дантели, отдавна дразнят. Но това, което чух, ме разтърси! Тя – Милена, и майка й били против Съветския съюз, американофилки.

Но няма как, трябва да каже нещо и за баща си: той бил комунист от лицемерие, от страх ли, от кариеризъм ли… Такова отцеругателство отдавна не бях срещал.

Бащата на тази политическа лигла е писателят Дико Фучеджиев. Той е ремсист отпреди 9 септември 1944 година, писател, Лауреат на димитровска награда, народен деятел на културата, 16 години директор на народния театър „Иван Вазов“, три мандата народен представител, член на ЦК на БКП. Един от най-твърдите комунисти и приближен до Тодор Живков.

Цинизмът на американофилката Милена обаче няма граници. Тя има за задача да претапицира биографията, да си направи камуфлажно минало. Като с майка й са били анти СССР и американофилки – защо не напуснаха Дико Фучеджиев – този твърд комунист? А ползваха неговите изключителни облаги – по онова време заплатата му на директор на театъра е била равна на заместник –министър, освен това като народен деятел е вземал месечно плюс заплатата 120 лева, 150 лева е вземал всеки месец като народен представител, да оставим хонорарите за романите, почти безплатните елитни почивки в домовете на БКП. Месечният му доход е бил по-голям от заплатата на Тодор Живков – 1500 лева!
Преди да стане директор на Народния театър е бил 4 години дипломат в Париж – защо храбрата пикла на социализма не се чупи в Щатите? А тръгна за САЩ през 1990 година, когато комунистическите блага на таткото пресъхнаха. Защо едва издържа 20 години в САЩ – нали е върла фенка?

Там й било скучно, нямало я софийската романтика, постоянно трябвало да се работи – да, ами там не е безхаберният живот при комунизма и се иска не чене, а дупце, за да оцелееш.

Така погледнато – бащата ли е лицемер, страхливец и кариерист или дъщерята? Лицемерка и страхливка е тя, защото е ползвала благата от бащините заслуги, а сега твърди, че не е понасяла социализма.

Ето нейно цинично откровение: „Соцът обаче изгледаше непревзимаем, а вътре всички бяхме крепостни селяни, независимо от сребърни лъжици, или не.“ А „крепостните селяни“ по онова време дори не смеели да правят секс/ нищо, че тя забременява на 20 години, без да има брак/.

Така се появи нейният книжен буламач  „Сексът и комунизма”. Милена Фучеджиева направо ни вкамени с разказа си за сгазеното, ограбеното, изнасиленото, озлочестеното и излъгано минало. Драмата, с която щедро ни запознава авторката, направо ни разтърсва, а по-възрастните мъчително напрягат паметта си, за да си припомнят аджеба правили ли са секс и дали изобщо са се влюбвали. Четат Фучеджиева и казват твърдо не, защото тогава „сексът беше идеологическо оръжие, а любовта „буржоазна отживелица“.

Казано грубо: едва ли не двама, за да се изчукат, е трябвало да вземат бележка от Държавна сигурност! Както сполучливо и кратко характеризира „бестселъра” един столичен критик: в него няма нито комунизъм, нито секс. Вярно е, че у нас никога не е имало комунизъм, но секс, не бива да си кривим душите, все пак е имало, освен ако не вярваме в приказката за щъркелите.  

Освен това в едно интервю тя гордо разказва за своя антисоциалистически, направо дисидентски подвиг. И как един ден като ученичка вървяла по „Руски“ и двама туристи от Съветския съюз я попитали къде е руската църква. И аз троснато им отговорих на английски, бие се в гърдите Миленка!

Какви поборници срещу комунизма имаме – не признават нито дядо, нито леля, нито татко. В резерв все още държат майките си. Засега.

 

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари