Черна хроника 2011

Краят на годината е време за равносметки и класации. Освен лъскавите класации обаче има и други, по-неколедни. След традиционното преяждане през тихата и свята нощ спокойно може да разкопчаем последното копче на панталона, да се отпуснем удобно на дивана в хола и да си зададем няколко предновогодишни въпроса. Време е да се обърнем назад и да си припомним какво се случи с българина през изминалите дванадесет месеца. Време е за развносметка.
Икономическата криза затегна колана на нацията, а по време на криза ние най-добре „ядем, пием, правим деца“ и попълваме вестникарските хроники с трагедии – убийства, самоубийства, адски катастрофи, изнасилвания и прочее човешки трагедии.

Жестоките убийства на 2011:

България е на 17-то място по брой предумишлени убийства в Европа. Годишно у нас се извършват 267. Приблизително 10% са неразкритите умъртвявания.

ДОСИЕ N1: Убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина.
„Мистерия в стил Дейвид Линч”

Сутринта на 10 юли в Борисовата градина беше открит трупът на младо момиче. Цяла София беше потресена, че подобно нещо може да се случи в централна градска част. Заговори се за нов сериен убиец и изнасилвач, имитатор на небезизвестния Жоро Павето. Настана всеобща паника, възмущението на „активните“ граждани заля фейсбук под формата на групи в подкрепа на родителите на Яна. За случилото се бяха задържани двама мъже – Пламен Трифонов и Николай Русинов-Чеци. Вторият се предаде доброволно и беше освободен поради липса на доказателства срещу него /въпреки, че е правил секс с момичето, а една от основните версии за смъртта и е, че е била неволно задушена по време на полов акт/. Другият заподозрян, Пламен, прекара четири месеца в следствен арест и беше освободен. Той отрича да е бил в Борисовата градина във фаталната нощ, въпреки, че има свидетелски показания, че е забелязан в района във времето на убийството. Тази трагедия напомня на филма „Туин Пийкс“. Половин година по-късно си задаваме въпроса „Кой уби Яна Кръстева?“. Сами не можем /а и не трябва/ да си отговорим и чакаме резултати от ДНК експертизата в Инсбрук. Май е нужно коледно чудо, за да установи родната полиция кой е престъпникът!

ДОСИЕ N2: Убийството на Ангел и Пламен от Катуница.
На бунт срещу ромската „аристокрация”

В края на септември в малкото пловдивско градче Катуница 19-годишният Ангел Петров беше умишлено прегазен от микробус по време на конфликт с фамилия Рашкови. Ден по-късно по време на протестите срещу Рашков-старши и неговото семейство почина Пламен Толев, приятел на Ангел, чието сърце не издържа на случващото се. Свадата между семействата на загиналите момчета и Рашкови прерастна в организирани сблъсъци и набези срещу дома и имуществото на циганския цар. Конфликтът стана общодържавен. В един момент обаче вече не беше ясно дали е етнически конфликт или класов /богати цигани срещу бедни българи/? Медиите също се пообъркаха и не можаха да отговорят. И да бяха отговорили обаче нямаше да върнат погубените животи на двете момчета.
Към днешна дата наследниците на цар Киро ще бъдат съдени по модела Ал Капоне – за каквото може - покрити доходи, неплатени данъци, заплахи и т.н. Защото за убийството на Ангел доказателства срещу тях едва ли ще се намерят.

Детска престъпност:
6% от убийствата в страната са извършени от деца. 20% от сексуалните престъпления също са извършени от деца 70% от кражбите у нас са извършени от деца!

ДОСИЕ N3: 18-годишният Станислав от Казанлък държа трупа на баща си три месеца в бидон.
„Бедността убива!”
Престъплението - отцеубийство по особено жесток начин. Причината – спор за пари. Бащата отказал да даде „някой лев” на сина си, а синът решил да му покаже, че вече е голям мъж, бутнал го убил! Така звучат самопризнанията на Слави. Той се уплашил. Не разбрал, че баща му е още жив и за да не бъде разкрит затворил тялото на 37-годишния си родител надолу с главата в бидон с кисело зеле. Съобразил, че разлагането на трупа ще бъде придружено от неприятна и силна миризма, с която решил да се справи като изсипе вино в бидона. Съпругата на покойника подала сигнал за изчезването му, но сякаш не се притеснила много – предположила, че той е избягал от семейството, защото парите не стигали.
Полицаите откриват трупа три месеца по-късно по сигнал на съседи, които не можели повече да понасят вонята в мазето на семейство... В объркан, но подробен разказ детето-убиец си признало всичко.

ДОСИЕ N4: Джунейт от Кърджали убива и разфасова майка си и малкото си братче.
„Престъпна амнезия”

На 22-ри януари Джунейт звъни в Бърза помощ и съобщава, че е намерил майка си, цялата в кръв, а 7-годишният му брат е изчезнал от дома на семейството. Часове по-късно трупът на детето е намерен до капандурата на покрива на блока, в който живеят. Патоанатомите установяват, че майката е многократно прободена с нож, а малкият Енис е задушен. По време на трагедията бащата е нощна смяна. Семейството е с много добра репутация, но въпреки това подозренията падат върху големия син Джунейт. Момчето е арестувано и прави пълни самопризнания. Като мотив за стореното той изтъква, че се е чувствал пренебрегнат и недооценен от майката: „Тя взимаше решенията, да, а и татко винаги се съгласяваше с нейните намерения. Съгласявах се и аз, естествено - толкова ли не мога да си уча уроците, толкова ли не мога да помагам в кухнята, в отглеждането на брат ми, в неговите занимания... Харесваше ми да я хващам за нещо, за което е виновна мъничко и да знам, че и тя греши, обаче мама не си признаваше, а винаги искаше върху някой друг да преметне вината. Може би това малко ме е дразнило, но не винаги. Никога не ме е подценявала. Тя мрази хората, които не се борят, които могат повече, но не искат да го правят”, разказва Джунейт. Иначе възпитано и много интелигентно дете – поне според психолозите. Близо година след зверското двойно убийство момчето навършва пълнолетие и вече твърди, че не помни нищо от нощта на убийството... Роднини и близки са категорични от самото начало, че няма как това добро дете да е извършило престъплението...

ДОСИЕ N5: Абитурентка открита мъртва в дома си.
„Люлинските потайности”

Севиля Райчева живее с майка си в Люлин. Момичето страда от лека форма на шизофрения. Тя е психично болна, но е в състояние да ходи на училище и да общува с връстниците си. Има малко приятели и много спорове у дома. Севиля е открита заклана, прободена двадесет и пет пъти с нож. Тя е лесна жертва, защото хората и съседите биха си помислили, че детето се е самоубило след поредния скандал с майката. Извършители на престъплението, обаче, има. Това са Янка Младенова и Антон Ангелов – приятели на покойната. Причината: двете деца искали да откраднат златното кръстче на Севиля, защото и в техните семейства парите не достигали. Според убийцата, Севиля била „смотана и заслужавала да умре”. Седмица преди убийството Севиля сподели с екипа на lentata.com, че се страхува за живота си. Според нея убийците се опитвали да я вкарат в канал за трафик на бели робини. Тази версия не беше разсеяна от близките на момичета, които казаха, че тези й страхове се дължат на психическото й заболяване.

ДОСИЕ N6: Момче остана без бъбрек след побой.
„Peer pressure can kill!*”

Месецът е ноември, мястото – нормално столично училище, в което 16-годишният Андрей остана с един бъбрек в следствие на жесток побой. От нанесените удари са наранени далакът и белите дробове на момчето. Причината – вражда между училищата на пребития и побойника. Момчетата не се познават и нямат никакъв личен контакт преди това. "Нападателите попитали само: "Вие от 35-то ли сте?" и когато получавали утвърдителен отговор, боят започвал", разказа бащата на друго пострадало дете. „Андрей е станал случайна жертва. Нашите деца просто са имали късмет. 20 човека са били тук. Това са т.нар. "нинджи", които се движат с маски. Това е, което знам от моя син", коментира още той.
Родителите обвиняват учителите. Учителите обвиняват родителите. Всички говорят за вредното влияние на компютърните игри с насилие над децата. Това е просто прехвърляне на топката, препредаване на вината за сметка на едно дете и неговия бъбрек.


Войната по пътищата: Приблизително 1000 души загиват, а над 10 хиляди са ранени всяка година в автомобилни катастрофи. За 12 месеца в България се случват 80 000 катастрофи. Броят на пътните инциденти у нас надхвърля средното ниво в ЕС с 20%.

ДОСИЕ N7: Шестима прегазени от пиян шофьор в Симеоновград.
„Черният Великден”

В нощта на Великден в Симеоновград шестима младежи бяха пометени от пиян шофьор с чужд автомобил. Георги Георгиев, Яница Бойчева, Евгени Атанасов, Мелин Зеид, Трифон Трифонов и Красимир Марков отивали на църква, но Даниел Георгиев губи контрол над автомобила, който управлява и се врязва в стълб, а след това в оградата на къщата, от която излизат загиналите. Оказва се, че шофьорът убиец няма книжка, кара колата на братовчед си и е употребил алкохол. Даниел оживя след катастрофата.
За тази катастрофа е трудно да се говори и невъзможно да се опише какво е да се изправиш пред родителите на загиналите деца, които не спират да плачат. Писъците им се запечатват в главата и отекват всеки път, когато седнеш зад волана. Все още няма присъда по този случай.

Черният списък далеч не свършва тук. Това са само малка част от знаковите престъпления за 2011-та. Хиляди незнайни и невключени в медийната криминална хроника вече не са между живите.
Иначе мрачната статистика за годината може да завърши с проучването, че България е страната в ЕС с най-висок дял на успешните опити за самоубийство. Тук всеки ден едно дете прави опит, а двама възрастни успяват да сложат край на живота си.
Смърт по време на криза – това е годината в едно изречение. Времена, които накараха Стефан от Сливен да грабне пистолета и да се прочуе като „банковият обирджия“. Олимпийският шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски беше задържан на летище Сао Паоло с близо 9 килограма кокаин. Жълтите вестници твърдят, че големи дългове са причината щангистът да се превърне в муле. Зачестиха и сигналите за лекарски грешки със следствие – причинена смърт. В два от случаите на починали родилки, лекарските грешки бяха потвърдени.......................................................

*Надяваме се, че НЕ следва продължение!