От Читателя
Защо стана така?

Читател | 11/07/2017

Огледайте се, камери навсякъде около нас.
Носим ги в джоба си – в телефоните, следят ни по улиците, в училищата, на летищата, в магазините, банките, хотелите, автобусите, автомобилите ни. Дебнат ни от полицията по пътищата, митниците, парковете, болниците, на работното място...
 
Нужна ли е цялата тази „демократична" сигурност и дебнене от всеки ъгъл?
 
Да нужна е като въздуха, който дишаме. В този свят, изпълнен с прекалено много злини, ни трябва защита. Тази малка част от изброените тук го налагат: Крадем, лъжем, шофираме пияни, изнасилваме, не зачитаме законите, избиваме се по пътищата... и става все по-лошо.
 
Защо стана така?
 
Демокрацията ни отвори много широко очите и апетита, без да сме готови за тази свобода. Демокрация, ама друг път! Всичко това си има жестока цена.
Факт е, че сме готови на всичко за личен просперитет и на всяка цена. Погубваме ценности, култура и самоуважение. Не ни пука за нищо и никой. Нямаме приятели, нямаме религия, а само интереси. Думата ни вече няма тежест – особено мъжката. Оправдаваме се с липсата на закони, бездействие от страна на властите и повсеместна корупция. А нали всички ние сме създавали всички ценности или злини.
 
Кой е виновен?
 
Лакомията е виновна за всичко. За да наваксаме пропуснатото или за да се сдобием с още загърбихме ценностите си и изгубихме себе си. Лакомията превзе всички сфери в живота ни и ни направи безчуствени, нагли и себелюбиви.
Лакомията ни изостри сетивата към лъскавите и скъпи неща, но погуби най-важното в нас.. човещината.
Уважение и чест ще останат само думи в книгите и речниците. Презираме всеки в по-добра позиция от нашата. Обичаме победителите само, ако са от нашия отбор или в наша полза.
 
Какво ще оставим за следващите?
 
Планини от отпадъци, замърсен въздух, изсечени гори, отровени води. С всеки изминал ден края на всеки от нас наближава. Никой не ще отнесе със себе си нищо. Пирът ще свърши и както никой не избира как и къде да се роди, с какъв старт ще започне живота си, така ще дойде и финала. Малко рев и тъга от близките за 3 или 30 дни, а после е следващият наред.
 
Ще завършим с едно послание на Стив Джобс: „Да бъда най-богатият човек в гробището не е от значение за мен... Да си лягам всяка вечер, казвайки си, че сме свършили нещо чудесно... ето това има значение".

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари