Фалшива битка срещу фалшиви „тирани“

Фалшива битка срещу фалшиви „тирани“
21-07-2017г.
94
Борислав Боев

Тези дни четох „Медиите под контрол. Забележителните постижения на пропагандата“ от Ноам Чомски. Там се разказва за това как целият медиен арсенал е впрегнат, за да осигури обществена подкрепа за военните операции на САЩ при първата война в Залива през 1990-91 г.

В днешния свят, 25 години по-късно, тенденцията не се е променила. Само се усъвършенстваха методите, изчистиха се дребните детайли, запушиха се малките пробойни, които можеха да застрашат разпространението на „правилното мнение“.

Все повече си мисля, че в съвременния свят, където господстват информационните технологии, медиите се превръщат в своеобразна армия, не по-малко ефективна от конвенционалната.

Ние наистина се въртим в затворен цикъл.

Мине се известно време и някъде по света се нарочват един-двама лоши „диктатори“, срещу които трябва да се борим. Предишните обикновено са били ликвидирани и забравяме какво се случва в страните им – дали след тях е настанал хаос или благоденствие, това не ни интересува. Повечето пъти настава хаос и разруха. Но важното е, че тираните ги няма. Ония ще се оправят някак си, от самосебе си. И така към следващата „цел“. Към следващия деспотичен тиранин, който аха да вдигне Планетата във въздуха.

Естествено, медиите и техният персонал са усъвършенствали тези манипулативни техники. Та това си е цяло изкуство.

Системата е конфигурирана така, че всеки който смее да пише нещо различно от „мейнстрийма“ бива автоматично обявяван за деструктивен, антисистемен, фен на диктатора, агент на злите сили, антидемократ. Изобщо, ставаш едно голямо АНТИ.

И понеже плуваме в голяма информационна чорба, много по-мащабна, отколкото повечето от нас биха могли да погълнат и асимилират, та затова повечето хора се поддават на онези 2-3 изреченийца в централните емисии. Приемат ги за най-достоверното. Та нали го дават по големия телевизор, по голямата медия. Тя не може да греши, там има много пари, много техника, много ресурси, много източници. Защо ѝ е на централната емисия да ми говори неверни работи? Отказваме да си задаваме въпроси. Защо да се затормозяваме да мислим и анализираме? Нали новините го правят вместо нас.

Друг основен момент от медийната упойка е способа „грижи се за тях като за гъби“. Тоест дръж ги на тъмно и ги храни с фекалии.

Изкусно отклоняване на вниманието – обществената среда е залята с маловажни теми за ремонти на плочки, кой с кого пил кафе и защо...

На тези изключително „важни“ теми обаче се отделя страшно много време в ефира. Инициират се още по-безсмислени дебати, където пак видни „експерти“ ръсят празнословия. Махленщина. Аудиторията си мисли, че се случват някакви големи работи и нещо ще се решава. А всъщност зомбирането си е свършило работата – отгледана е новата реколта гъби.

Миналата година по това време в Сирия, армията започна операция по изолирането на бунтовническите групировки в Алепо.

Тази офанзива завърши успешно, джихадистките фракции бяха обсадени. Но техните събратя, които все още имаха някаква военна сила и ресурс, организираха мащабна атака, целяща да „пробие“ обсадата на сирийската армия. И така, в началото на август, те успяха – с цената на много убити. Спомням си, че някои масови медии тогава гръмнаха - „АЛЕПО Е ОСВОБОДЕН“. Само защото джихадистките групировки за кратко пробиха сирийската армия ли? Що за свобода е това? А защо не бяха представени „освободителите“ - с автомат през рамо, грачещи ислямистки лозунги и търсещи мъст за „Асадистите“ (така наричат войниците на сирийската армия).

Нагледен пример за медийна обработка. Добре подбрани думи, с хубавко и гръмко заглавие. И едно усещане във въздуха, че „диктаторът“ ще падне.

Разбира се, всичко това беше кратковременно, защото Алепо наистина беше освободен в края на 2016 г. и се върна там, където принадлежи – към Сирия. Естествено, репортажите рязко секнаха. Контрастът е голям – само допреди няколко месеца се говореше за кръвожадните „асадисти“ и руските космонавти, които трепят всичко живо. А сега – нито думичка. Няма репортажи от възстановяването на града. Нищо, че е бавно. Алепо се възвръща към нормалността. Лека-полека хората възстановяват своите жилища, скоро и държавата ще започне да инвестира в повредената инфраструктура. Тези дни излязоха снимки на кафенетата пред Цитаделата в Стария град – без бомби, без терористи, без дивашки викове, без кланета. Хората просто си пиеха кафе, разговаряха, живееха.

А нашите медии вече търсят следващата цел. Фалшивата битка срещу следващия „тиранин“ предстои.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.