Актуално
ПРОБЛЕМЪТ С БАНКИТЕ В ИТАЛИЯ Е ПРОБЛЕМ ЗА ЦЯЛА ЕВРОПА

Борислав Боев | 26/07/2017

В края на месец юни правителството на Италия спешно отпусна спасителен пакет в размер на 5,2 млрд. евро за заплашените от фалит банки „Veneto Banca“ и „Banca Popolare di Vicenca“.

Активите на двете банки бяха поети от намиращата се в стабилно състояние „Intesa Sanpaolo“. Цялата „операция“ по спасяването на банките обаче може да струва скъпо на италианските граждани – около 17 млрд. евро.

Рекапитализацията на двете банки означава, че италианските данъкоплатци ще трябва да платят сметката, а това е потенциален риск не само за икономическата, но и за политическата стабилност в страната.

Държавната подкрепа за проблемните банки заобикаля Европейската директива за банково възстановяване и преструктуриране, която цели да защити обикновения данъкоплатец от това да плаща грешките на банкерите - нещо, което многократно се случваше по време на рецесиите в миналото. Интересното в случая е, че Европейският съюз наруши собствените си правила, след като позволи на италианското правителство да „запуши“ финансовата дупка в двете проблемни банки.

Европейският съюз искаше да покаже, че си е научил урока от голямата икономическа криза през 2008 г. И реши да пренапише правилата, по които правителствата се справят с проблемни банки. Според новите правила рискът трябва да се разпределя по хоризонталата - разходите първо се поемат от акционери и облигационери, и чак тогава от обикновените граждани, вложили своите пари в банките. Това е така наречения „bail-in“ - банката сама спасява себе си, вместо добре познатия „bail-out“, когато правителството се намесва със спасителен пакет.

Но случая с „Veneto Banca“ и „Banca Popolare di Vicenca“ не се разви по този сценарий. Доста от по-малките инвеститори, притежаващи пари в банката ще бъдат спасени. Но това означава, че италианските данъкоплатци ще трябва да платят сметката. Правителството все пак реши да не закрива банките, за да не всява допълнителен смут в икономическия климат на страната. Но придобиването на добрите активи от „Intesa Sanpaolo“ има своята цена – 600 банкови офиса ще бъдат затворени, а 3900 служители ще бъдат съкратени.

Може да се окаже, че проблемът в банковата система на Италия не е само италиански, защото страната е 3-та по големина икономика в Еврозоната, а това поставя под опасност стабилността в региона.

В началото на годината италианският парламент одобри закон за спасителен пакет от 20 млрд. евро, насочен към проблемни банки като „Monte Del Piachi“ и други кредитни институции.

Очаквано и разбираемо, най-притеснена от случващото се в италианската финансова система е Германия. Берлин се тревожи, че при евентуално задълбочаване на кризата, съчетано с не достатъчно бърз темп на възстановяване на италианската икономика, ще трябва да се намесва за пореден път. Освен това несигурността в Италия е сериозен удар по идеята за създаването на стабилен и единен банков съюз в рамките на Еврозоната.

Ако Италия не успее своевременно да стабилизира финансовата си система и да регистрира признаци на икономическо възстановяване, може би Германия отново ще трябва да се намеси със спасителни пакети по подобие на гръцкия сценарий - ход, който немското правителство ще се стреми да избегне на всяка цена.

Не трябва да забравяме, че Италия и Гърция водят класацията в Еврозоната за най-проблемни държави по отношение на публичният си дълг.

През 2016 г. съотношението дълг към БВП на Италия достигна 132%. Освен това италианската икономика се възстановява изключително бавно след Голямата рецесия от 2008 г. В следкризисните години се наблюдаваше отрицателен ръст в БВП, който достигна до -3%. Едва след 2014 г. икономиката започна да се съживява, но темповете на растеж са твърде мудни - те трудно преминават единия процент. Бавното възстановяване е една от причините малкият бизнес все още да изпитва затруднения в обслужването на кредитите си.

Последиците от нестабилността в италианската банкова система тепърва ще се проявяват.

Лошите кредити на финансовите институции са в значителен размер - те се равняват на 325 млрд. евро. Натрупването на такива негативи в банковата система говори, че дълги години наред банките са водели политика на неразумно кредитиране в комбинация с лош мениджмънт и още по-лошо управление на риска. Когато съчетаем този факт с бавните темпове на икономическо възстановяване и политическите сътресения, нещата на Апенините не изглеждат добре. Въпреки тази прогноза, нещата не са и чак толкова зле. Поне не и в тактически план.

Пазарите не регистрираха кой знае какви сътресения след решението на италианското правителство за рекапитализация. Оптимизмът им може би бе продиктуван от факта, че с този ход правителството се „изчисти“ от рисковите банки. Но това в никакъв случай не трябва да се приема като край на банковата буря в страната.

Трудните решения тепърва предстоят, а те са пряко свързани с политическата обстановка не само в страната, но и в целия Европейски съюз.

Банковите проблеми на Италия са проблем на цялостната концепция за създаване на единен банков съюз в рамките на Еврозоната.

Случващото се на „Ботуша“ засилва съмненията дали изобщо новите банкови правила ще проработят.

Европейските лидери трябва да си дадат ясна сметка, че съществува огромна разлика между желания и реалности, особено що се отнася до „интеграцията на всяка цена“.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари