Актуално
Текст на омразата

Ева Истаткова | 29/07/2017

 „Страната на истинските правоверни“. Изпитвам омраза към тази страна. Знаете ли коя е?

Същата, в която миналата седмица граждански съвет НАРЕДИ на мъж да изнасили момиче, като наказание, че братът на момичето също е насилник.

Същата държава, в която тази „размяна“ на наказания е обичайна практика, нормално право.

Същата държава, в която родители са гледали как за компенсация 17-годишната им дъщеря е изнасилвана от брата на момиче, което преди това е изнасилено от сина на същите тези родители.

Страната, в която функционират местни граждански съвети, които разрешават правни казуси и редовно това се случва чрез „наказания на честта“.

Страната, в която на всеки 6 дни през 2014-та  е отвличана по 1 жена, 4 жени са били убити и още 4 изнасилени.

Ислямска Република Пакистан.

Ако бяхме наистина толкова цивилизован и съвременен, либерален, свободен свят, за колкото се имаме – нямаше да търпим това. Но ние сме само лицемерен свят, който най-много да ме обвини, че заклеймявам цяла държава, а видите ли, не всички в нея са примати.

Редовно става така – модерните „свободолюбци“ се притесняват да не кажем някоя по-остра думичка, а това, че се потапяме в диващината на Близкия Изток, дълбоко не ги интересува. Това са си местни традиции. Нека си се наказват с изнасилвания, к‘во да правим, културни особености…

Мразя страната, в която е възможно жените да бъдат разменни жертви на първобитни мозъци с фанатизиран от исляма мироглед.

Мразя и всички онези, които ще заклеймят двулично тия факти и ще замълчат послушно завинаги.

Мразя и това, че живеем в свят, който наистина си въобразява, че е прогресирал, но за сметка на това с погнуса се отнася към всеки, който изпитва нужда  да защитава традиционни разбирания като – защита на нацията и анти-имигрантски настроения.

Но ще ви кажа – не искам Близкия Изток да е наблизо. Не ме занимавайте с тоя свят, в  който мъчат жени и човеци са изтезавани без капка жалост, щом не искате с твърда ръка да наложите нашите, западни ценности и да изрежете туморния израстък.

Няма друг начин – или т.нар. Близък Изток се култивира в западно-ориентирани ценности и култура. Или нямаме пресечна точка за общуване с  този ислямски свят, в който няма нищо наше.

Не ми обяснявайте как мюсюлманските жени сами са си избрали и искат да живеят забулени и принудително задомени. Ако е така – техният свят няма място в моя.

Просто нека живеем отделени. Завинаги. Два свята – и всеки сам за себе си.

Ако няма да  култивираме безпросветната ислямщина в някакво нормално човешко живеене, ако обичате не ми казвайте, че аз трябва да се съобразявам с техния свят. Не трябва. И не искам.

Не аз имам нужда от техния живот. Кръкът ми спокойно може никога да не стъпи на тяхна земя. Ще си седя в Европа завинаги и ще съм горда от това.

Не ща чак толкова приключения, които да ми доказват, че съществуват общества, способни да убиват жени с камъни, заради изневяра.

Изобщо, да го духа ислямската република.

Ако ще това да е текст на омразата. Имам право да мразя. В моя свят дори омразата е разрешена, представете си! Толкова свободен свят.

Знам, сега ще кажете – не може да изолираме Пакистан, защото тя е държава с над 170 милиона жители.

Знам, ще кажете, това е политика, не можем да изолираме една от ядрените сили в света.

Ще кажете, ама тя е стратегически съюзник на САЩ и Китай, как така.

И аз се чудя – как така?! Държава, с която общуват уж най-прогресивните общества в света, да има граждански съвети, разпореждащи наказателни изнасилвания? Как така?

И друго. Как стана така, че се появи изискване да съм толерантна към целия свят? Как?

Искате да съм толерантна към Ислямска република Пакистан, която мъчи жени, докато аз трябва да меря с линийка дължината на краставицата и да осигурявам свобода на кокошките, докато там някъде едно момиче е изнасилвано пред майка си и баща си, заради провиненията на брат си?

Наистина ли искате това от мен?!

Няма да стане.

Ще мразя „страната на истинските правоверни“, докато не се превърне в „страната на нормалните хора“. Или, докато не ми вземат думата,  докато санкционират омразата ми към злото, което полека пълзи към моя свят.

Не го давам, моя свят.

И докато мога ще ви мразя такива, каквито сте, „истински правоверни“. Защото в моя свят и при моя Бог всички знаят що е то добро и зло. А срещу злото човек не бива да мълчи.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари