А вашият принос какъв е?

Когато една известна личност застане пред обществото, за да разкрие един от най-големите проблеми, през които може да мине човек – това би трябвало да се приеме със страхопочитание.

В момент, в който се бориш за живота си, в който всичко, от което имаш нужда е сила, любов, близки хора около теб и много спокойствие – да събереш куража и сърцето си, за да разкажеш на всички за своята болка, да извадиш агонията на душата си и да откриеш мислите си пред всички – това е достойно за поклон. Това е сила, отговорност, достойнство, добрина.

Това направи Нана.

Мотивите – подкрепа за хората в нейната ситуация, личен пример, обяснение за промените, които настъпват в живота и визията й.

Колко известни личности помним, които минаха през ада на онко-заболяване?

За колко от тях помните да са споделили и част от битката и страданието си с нас?

Не са длъжни. И е повече от разбираемо и обяснимо да избереш тишина и уединение, докато се опитваш да спасиш живота си.

Когато обаче, някой въпреки това свое изконно право, се нагърби и с публичен отчет за всичко, през което минава – освен да бъдем респектирани и благодарни, би следвало да окажем подкрепа.

Попаднах на жестоки коментари, свързани с интервюто й. Неодобрението е инстинкт на масата, но не е справедливо да спрем до толкова евтино обяснение.

Нана има рак. Минава през този ужас за втори път. Опитва се да бъде силна и успява. И споделя с нас начините, по които го прави.

И не разбрах съвсем ясно – упреквате я, че иска да бъде красива или че има възможността да си го позволи и не го крие?

Не мисля, че има жена, която спокойно и непукистично може да приеме драстичните промени в тялото, до които химиотерапията води.

Не мисля, че имаме право да съдим болна жена, която иска да запази достойноството на красотата си. Достойнството си изобщо!

Когато Нана заявява болестта и борбата си, можем да направим извод – че пред най-тежкото всички сме равни. Но това, че все пак има пари за лечение и поддръжка ни пречи да сме снизходителни. Защото други болни нямат тези възможности.

Но.

Нана има фондация за подкрепа на жени, болни от рак на гърдата.  

Когато другите популярни българи се появиха излекувани ние им се радвахме и не ги попитахме колко пари им е струвало.

Защо милосърдието ви към другите болни, не се събужда и от нейната история?

Нана е болна. И нападките, които летят по неин адрес, едва ли й помагат в битката.

Винаги има хора с повече пари и хора с нищожни средства. По-достойно ли щеше да бъде, ако това се прикрива?

Не е ли по-достойно да сдържим първичните си реакции.

И отново споменавам фондацията и приноса на Нана за жените в нейната ситуация.

Вашият какъв е?