ЗАБРАВЕНИЯТ ПЕТРОЛОПРОВОД МЕЖДУ ИРАК И СИРИЯ

Петролопроводът „Киркук-Банияс“ свързва нефтеното находище в иракския град Киркук със сирийският пристанищен град Банияс. Тръбата е пусната в експлоатация през далечната 1952 г., като нейният максимален капацитет е 300 000 барела дневно.

„Забравеният петролопровод“ като ключ на затоплянето на сирийско-иракските отношения

„Киркук-Банияс“ винаги е играл важна роля във взаимоотношенията между Ирак и Сирия. Ролята на петролопровода се превръща в стратегическа след края на Първата война в Залива през 1991 г. Тогава Ирак е обект на международни санкции, които ограничават постъпленията в полуразрушената иракска икономика. „Киркук-Банияс“ се превръща в идеалната възможност за заобикаляне на международното ембарго. Износът на петрол винаги е бил основният източник на приходи за иракската държава. Няма как да е иначе, след като Ирак е на второ място в света по доказани петролни залежи.

Сирийско-иракските отношения остават хладни през по-голямата част от 90-те години. Това е така, защото Дамаск оказваше подкрепа за Иран в Ирано-Иракската война през 80-те години на 20 век. Сирия подкрепи и кампанията на международната коалиция срещу Саддам Хюсеин през 1991 г.

Едва през 1997 г. започна разведряването на отношенията между съседните държави. Властта на Саддам Хюсеин вече бе сериозно разклатена заради Първата Война в Залива и последвалите тежки икономически санкции. Това го накара да потърси нови икономически партньори, дори това да бяха доскорошните му врагове.

Промяната в Сирия започва през 2000 г. Тогава Башар Асад застава начело на страната, малко след смъртта на баща си Хафез ал-Асад. Определян като млад и енергичен лидер, той носи със себе си надеждата за едно ново, по-модерно бъдеще за Сирия. Западните политици, които са имали шанса да се срещнат с него, го определят като млад, широко скроен и интелигентен човек, с поглед към детайлите и уважение към фактологията.

През есента на 2000 г., три месеца след началото на управлението на Башар Асад, Ирак започва да изнася петрол през петролопровода „Киркук-Банияс“. Капацитета на експорта тогава е между 150 000 и 200 000 барела дневно. Трябва да се отбележи, че този петролопровод беше сериозно повреден след американската инвазия в Ирак през 2003 г. и към днешна дата не функционира. Прилежащите му помпени станции и инфраструктура обаче са обект на ожесточени военни действия по време и на Войната в Сирия. Помпени станции Т2 и Т3 дълго време са под контрола на терористите от "Ислямска държава". Станция Т3 беше освободена от сирийската армия едва през лятото на 2017 г. Въпреки, че към момента този петролопровод не работи, той си остава стратегически важен енергиен обект.

Затоплянето на отношенията между Сирия и Ирак е прието остро от Вашингтон. Веднага след началото на експорта на иракски петрол през тръбата Киркук-Банияс, САЩ отправят сериозна забележка към Асад, че саботира ембаргото върху Ирак. Сирийският президент се опитва да маневрира, обяснявайки, че възобновяването на доставките е просто техническа проверка на състоянието на тръбата и след нейното приключване, експорта на петрол ще бъде преустановен.

Икономическото сътрудничество между Ирак и Сирия тогава не се ограничава само с рестарта на „Киркук-Банияс“. През 2001 г. е открита ЖП линията, свързваща Мосул с Алепо. През 2002 г. общият обмен на стоки между Ирак и Сирия достига 3 млрд. долара - значителен ръст в сравнение с предишни години. Рестарта на доставките на иракски петрол за Сирия допълнително дава тласък за сирийската икономика, заради преференциалните цени, на които се купува. По този начин, възползвайки се от иракската „щедрост“, Дамаск използва собствените си петролни залежи за експорт, регистрирайки допълнителни приходи за сирийската икономика. Това партньорство обаче е кратковременно. Неговият край идва след началото на американската кампания в Ирак.

Надежди за рестарт

Петролопроводът е изваден извън строя след началото на американската операция в Ирак през 2003 г. През 2007 г. правителствата на Ирак и Сирия се договарят за рестарт на петролопровода. Реконструкцията е възложена на руската „Стройтрансгаз“, която е дъщерна компания на гиганта Газпром. Намеренията за рестарт на тръбата обаче остават само на хартия. Възникват съмнения, че рехабилитацията ще излезне много по-скъпо от изграждането на нови тръби по същия маршрут. В този смисъл може да се каже, че ключът се крие в стратегическия маршрут, а не толкова в стария петролопровод.

Ясно е, че в момента нито Сирия, нито Ирак имат парите, нужни за рестартирането на петролопровода. И двете държави са изправени пред по-сложни и належащи проблеми като борбата срещу „Ислямска държава“. Ключова роля при реконструкцията на „Киркук-Банияс“ обаче ще изиграят всички световни и регионални играчи, замесени в конфликтите в Близкия Изток. За сирийския участък може да се каже, че там почти сигурно ще се намесят Русия и Иран. И двете държави имат нужния опит в енергийната сфера и са участвали в много подобни проекти. Не бива да се забравят и скорошните заявки на Китай за участие в инвестиционни проекти в следвоенна Сирия. В момента е важно сирийската армия да установи контрол върху стратегическите обекти на енергийната инфраструктура на страната. Засега единствената помпена станция, която остава под контрола на „Ислямска държава“ е Т2. Сирийските части се намират на няколко километра от този стратегически обект, но в скоро време може да се очаква евентуална офанзива за освобождението му. Връщането на контрола над Т2 ще означава, че сирийското трасе е подсигурено.

Освен това в момента сирийската армия провежда настъпление към един от последните бастиони на ИДИЛ в Източна Сирия – град Дейр Еззор. Колкото по-бързо операциите в централната и източна част на страната приключат, толкова по-скоро може да се говори за възстановяването на стратегическите енергийни мощности.

По-интересния и заплетен казус обаче е свързан с иракската част от петролопровода. Нефтеното находище в Киркук се намира в рамките на Иракски Кюрдистан. В момента единственият работещ петролопровод е „Киркук-Джейхан“. Маршрутът му е с дължина 600 км и свързва Киркукското находище с турския пристанищен град Джейхан. Миналата година властите в Ербил и Багдад се споразумяха, че половината от печалбата от експорт ще остане за Иракски Кюрдистан. Но всичко това остава в сянката на най-важното събитие, което предстои – референдумът за независимост на Иракски Кюрдистан на 25 септември. От резултатите зависи и бъдещето на „забравения петролопровод“.

„Киркук-Банияс“ винаги е бил топлата връзка между Ирак и Сирия, особено що се касае до експорта на петрол. За да се възстановят тези доставки обаче е нужна мащабна реконструкция, или изграждане на чисто нова инфраструктура по настоящото трасе. Пътят на следвоенното икономическо възстановяване и за двете държави ще бъде тежък. От крещяща необходимост е наличието на политическа стабилност. Без нея всякакви разговори и намерения за инвестиции в енергетиката ще си останат в сферата на празнодумието.