Не, Европа не е ОК!

От вчера мисля върху този пост:

Като един аналитичен и разумен човек, аз вярвам в статистиките. Статистиките са точни и безпристрастни. Да, това са човешки драми и боли, че са сведени до прости графики и цифри, но те са показателни, дори когато са неудобни.

Затова се замислих - дали наистина не ставаме жертва на масова истерия? Дали наистина не се поддаваме на медийна манипулация и политическа пропаганда? Дали наистина „Европа е ОК“?

И се заех да разгледам статистиката, така любезно предоставена от Козилата.

Не знам вие какво толкова успокоително видяхте, но мен тази статистика ме потресе.

Вече отбелязах, че тази статистика първо е непълна. Броят на посочените жертви в предоставената таблицата е около 200 за 2015 (меря на око), около 140 за 2016 и едва около 30 за 2017.

Това е ЛЪЖА.

Реално за 2015 броят на жертвите е над 300. За 2016- близо 300. И само към момента за 2017 жертвите достигат 120, броят на ранените - около 500. А годината едва я преполовихме.

За всеобща картина бих добавила, че само за последните 30 дена световната статистика показва, че има над 1,100 убити и още толкова ранени от ислямистки терористични акции. За 30 дена. Просто цифри, а?

Второ, тази статистика включва ирландските конфликти, които си бяха чиста проба война. Т.е., тези цифри не са мерило за ситуация в мирно време. И не са повод за успокоение.

Трето, статистиките са полезни, когато човек знае как да ги анализира. А тази статистика показва едно постоянно покачване на броя на атентати за последните години. Това, което аз виждам е тенденция за засилване на интензитета на терористични атентати. Еднопосочна, безмилостна акселерация, на която не й се вижда краят.

И както беше отбелязано в един коментар на Станислав Иванов, който явно е изтрит, статистически погледнато последните 14 големи атентата са дело на ислямисти и една екстраполация би довела до бъдеща проекция, че вероятно следващият също ще е от сходен тип. А сега си представете тази графика без ислямските терористични акции. Май някак по-ведро би изглеждала всеобщата картинка. Или не?

Добавям, че след инцидента в Барселона от тази седмица, е осуетен още един опит за атентат в Испания, плюс един инцидент в Германия и един във Финландия. (Чисто информативно споменавам, че извършителят във Финландия всъщност бил със статут на бежанец.)

ЧЕТИРИ терористични акта за малко повече от денонощие!!!

Още ли ви е спокойно? Защото на мен не ми е. И не приемам призива, че нищо не трябва и не може да се направи.

Козилата съветва: „Ние, от своя страна, би трябвало просто да не пукваме, а да се справим и да живеем по нашия си начин, защото това искаме и можем.“

Това е едно чудесно послание, което би било далеч по-полезно, ако знаехме как да го изпълним. Виж, жертвите в Барселона не са знаели как да не пукнат и на, пукнали. Щото не е като да не го искаме, искаме го. Но дали го можем?

А ако не го можем и ако не сме спокойни, явно сме расисти: „Най-грозно е когато хора се възползват от поредната атака, за да си кажат кого мразят най-много на тоя свят. Бежанците например.“

Макар че аз лично в това не се припознавам. Напротив. Не мразя бежанците и при възможност се опитвам да помагам. Някои от вас знаят, че аз често се впускам в благотворителни акции, включително и в такива за бежански семейства. Купувала съм дрешки и играчки за децата, но най-често съм дарявала пари. Не защото е най-лесно, а защото е най-полезно. Пари, които не са ми спуснати свише, а такива които съм изкарала сама с труд. С честен труд. И които могат да отидат за благосъстоянието на моето дете, например. Или за екскурзия. Но съм предпочела да ги даря на бежанци в нужда.

Бежанците бягат от война, насилствено са напуснали родината и домовете си, загубили са близки и роднини. Човешко е да им се помогне. НА БЕЖАНЦИТЕ В НУЖДА.

НО НЕ И НА ИЗВЕРГИТЕ ДОШЛИ ТУК ДА НИ ИЗБИВАТ!

Толкова ли е сложно да се разграничат жертвите от насилниците? Защо всички трябва да са под общ знаменател?

Въпросът ми е към тези, които еднакво мразят всички новодошли, както и към тези, които яростно защитават бежанската политика и приветсват накуп и жертви, и терористи. Да, и терористи. Преглътнето го и си отворете очите.

По данни на немското разузнаване само в Германия са влязли близо 8,000 войници на ИДИЛ покрай бежанската вълна. А знаете ли, че реалните сирийски бежанци влязли в Европа са под 15% от общия поток от Близкия Изток? Не знам за вас, ма аз се чувствам леко тъпо от тези факти. Но важното е да ни е спокойно.

Козилата добавя: „Забелязвам, че пиша такъв статус след всеки атентат. Явно все още има нужда.“

ЕТО ТОВА МЕН ЛИЧНО МЕ РАЗБИ. Усеща се лека досада, че толкова начесто трябва да ни се напомня да сме спокойни. А не, че толкова начесто има атентати. И да, явно все още има нужда. И тази нужда ще се засилва, ако вярваме на статистиката. Защото с всеки следващ атентат, все повече уплашени ще има. И статистиките ще стават все по-ужасяващи. Та ще има и все по-голяма нужда някой да ни обяснява, че трябва да ни е спокойно.

Но има и добри новини: „Хубавото е, че с времето хората свикват, полицията става все по-ефективна и всъщност Европа е ок.“

Макар че аз лично нищо хубаво не виждам в това, че тероризмът е станал част от ежедневието ни и че свикваме да живеем с него. И не, Европа не е ок. Поне не за мен.

Но пък има и решение: „А вас ако ви е страх, сложете по един памперс и давайте.“

Само дето само с памперси не става. Ако ставаше, щяхме да сме си рахат. И спокойни. Но докато не измислят памперс, който освен от посиране може да предпази детето ми от взривове, ножове или врязващи се в тълпата камиони, ТОВА НЕ Е РЕШЕНИЕ!