Актуално
Тероризмът ни разделя

Мария Николаева | 22/08/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

От няколко дни тук (бел.ред - във Фейсбук) се вихри отвратителна дискусия за тероризма, статистиката, допустимите жертви и това дали всичко в Европа ни е ок, или все повече ще се страхуваме.

Отвратителна е, защото сме от едната страна на един свят, който се разпада, а сме готови ожесточено да се нападаме и да раздаваме присъди във Фейсбук до степен на пълно умопомрачение.

Не разбирам много от статистика и от сухи данни, защото винаги съм смятала, че зад "десет загинали и сто ранени", например, стоят реални, човешки истории. Знам и това, че по същото време, когато стана атентатът в Барселона, в Индия загинаха над 30 души при влаков инцидент, а други 60 деца умряха в болница, защото им спряха тока на животоподдържащата апаратура.

Но знам и друго - ние просто така сме устроени да виждаме ужас, заплаха и страх в това, което ни засяга.

Доказателство е как медиите в България отразяваме подобни трагедии и фактът, че никога емисия по която и да е телевизия у нас не би започнала с новината за смъртта на 60 деца в Индия. Просто така сме устроени, да гледаме под носа си. Всичко друго е лицемерие и дрънканици на миски за световен мир.

Досега Европа беше безопасно място. Вече не е. Отдавна не е, защото никой не може да ме убеди, че това, което се случва в Лондон, Париж, Барселона, Финландия е процес, който е започнал отсега.

Войната отдавна не се води само в Сирия или друга гореща точка на планетата и в тази война е впрегната цялата манипулативна машина на няколко избрани лидери по света, за които загиналите в тези прекрасни, европейски градове се вписват именно в статистиката и графата "допустим риск".

Никой не може да ме убеди, че Европа изведнъж се е събудила просто така, осъзнавайки, че тероризмът вече ще е част от действителността на хиляди хора. А ние заприличваме точно на онези бабички - оплаквачки по погребенията, които се нареждат на първа линия, за да видят мъртвеца, сякаш да се убедят, че и този път са успели да се измъкнат от смъртта и друг си е отишъл вместо тях.

Това си мислех, докато гледах във Фейсбук десетки пъти един и същи клип с трупове на жертвите от Барселона, споделян от хиляди по света. Но ме е страх и от това, че вместо да ни сплоти, тероризмът ни разделя. И именно тази война според мен ще вземе повече жертви. Световната история вече има много примери за това как се убиваме сами, преди други да успеят да сторят това.

 



Други статии от този автор



Коментари