Много лошо - всеки, който се съмнява в ефективността на санкционната политика, е Путинова гад. Доста мои познати, дясно ориентирани политически, също изразиха несъгласие с европейското мултикулти и санкционната политика.
И тях ги заклеймиха като продажници и хибридна агентура. Голямо шоу!
Всеки, който изразява градивна критика към сегашната структура на Европейския съюз е гаден комунист и хибридчик. Може и нацистче, ей така, за цвят. Но при всички положения си негативна отрепка, разваляш красивото енергийно поле.
„Имаш право на мнение, стига то да съвпада на нашето. Всичко отвъд нашата реалност и представа за Европа и света, е мерзост и гадост. Следователно, ако не си от нашия лагер - ти си гад!“
Не бе, не съм нито хибридчик, нито нищо. Европа заслужава по-добро, дайте да се сблъскаме с проблемите, а не да ги завиваме под юргана. Тук се сещам за един цитат на Джон Мейнард Кейнс, който гласи:
„Когато моята информация се променя, променям своите заключения. А вие какво правите, сър?“
Няма нищо лошо в това да си признаваме грешките. Но някои хора предпочитат да живеят в старата илюзия. Нищо, че светът се променя ежедневно. И нищо, че може и да не са прави вече.
Недоумявам как уж радетелите на „свободата, равенството и братството“ (барабар със свободата на словото, което включва и свободата да критикуваш), са толкова тесногръди.
Даже нещо повече, тесногръдството на пламенните защитници на сегашния европейски дискурс (мултикултурализъм, безконтролна миграция, Европа на няколко скорости и т.н.) се конкурира с това на партийните апаратчици от 60-те години.
Поне за едно нещо съм сигурен, откъм моя „ресор“. В икономиката ако загубиш обективност, ставаш неефективен. Ако се съсредоточиш само върху една компонента и пренебрегваш всички останали, си обречен да тълкуваш данните грешно, което води до грешни решения.
Каква е тая голяма радост, че роумингът паднал, ако процентът на младежка безработица в Италия и Гърция се лута между 20 и 40% в продължение на повече от 5 години?
Каква е радостта от общата валута и единния трудов пазар, след като редица южни и източни държави стават все по-периферни, а най-важният им капитал - човешкият, напуска държавата?
Какъв ти е „положителният тренд“ да имаш 3% растеж в БВП, но да не си обясняваш на какво точно се дължи. А ако прибавиш сриващата се демография, ниското равнище на заплатите, колебливия темп на развитие на индустрията, трагичното ниво на иновации, хиперкорупцията? Трендът още ли е положителен? Новината за трите процента още ли се класира като „добра“?
И пак завършвам с Кейнс.
„Идеите оформят хода на историята.“
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.