Актуално
Завладяването

Николай Фенерски | 10/09/2017

На 3 септември 2017 кацнах на летище Сляч, малко градче в средна Словакия, между по-големите Банска Бистрица и Зволен. И още на излизане от самолета ме посрещна онзи аромат... Удари ме право в студентските ми спомени. Пътувах в самолет, пълен със словаци, работливи, дисциплинирани и точни хора. Моите приятели там твърдят, че кражбите от еврофондовете при тях са нагли и в огромни размери, демек, това, което си имаме тук у нас, не е прецедент и не сме го измислили ние, но въпреки това, въпреки това... Те са част от Вишеградската четворка, останалите са Чехия, Унгария и Полша. Те се обединиха, за да дадат отпор на ислямското нашествие. Последните новини са, че унгарецът Орбан е препотвърдил своето намерение да не пуска на своя територия другородци, за което от европейските институции ще му мъдрят някакви санкции, а словакът Фицо има намерение леко да се огъне пред натиска, поради което целокупният словашки народ му готви протести на 11 ноември.

Измислих една своя нова теория, която не може някой преди мен да не е вече описвал някъде – всеки народ и всяка страна си имат свой аромат.

България през юни мирише на липи и окосена трева, през лятото на море и гори... Докато не застанеш на балкона в Бургас през нощта и не те удари ароматът на Лукойл... Турция има кичозен мирис, както са кичозни витрините на магазините и всички стоки за туристи. Истанбул мирише на овча лой и на евтин препарат за миене на пода. А Словакия ухае на чистота от класа. На много зеленина и на свеж дъждец. Въпросът с ароматите още не съм си го доизяснил лично за себе си, това са само впечатления и още не намирам точните определения, мога само като дете да твърдя – това мирише добре, това мирише лошо...

Муслимите уж са чисти хора, чешмичките в тоалетните на двайсет сантиметра над пода те посрещат още на граничния пункт и моите приятели турци ми казват, че у нас това им липсва, няма къде да се подмият, след като такова, та ми се налага да им обяснявам как на практика се справям аз в такава ситуация, и аз съм се чудил много дали онези на Запад не ги сърбят задниците... Така де, след тоалетната хартия чистотата не е на онова ниво, на което трябва да бъде. Както и да е, да не се отклонявам. Исках само да кажа, че миризмата на едно нещо се определя от неговата вътрешна същност, от характера му. Същото е като между мъжете и жените, само по аромат могат да се разпознаят кой с коя си пасва. Така че колкото и да се мият, не успяват да отмият вонята на лой.

И така, хората от Вишеградската четворка имат работещ и активен инстикт за самосъхранение. Те не желаят някой да им изменя генофонда и културата. Те си имат своя територия, която отбраняват. Либералната пасмина ги заклейми, определи ги за шовинисти, ксенофоби, фашисти.

За фашизоиден ме определят и мен напоследък, но това няма да ме спре да казвам истината – на богатите западни демокрации не им трябват силни бивши соц страни! На тях им трябва работна ръка, сметище и буферна зона. Словакия е работната им ръка, всички големи производители на автомобили имат заводи там и заради тях въведоха еврото, не поради друга някаква причина. На нас тук на юг ни е приделена участта на сметище и буферна зона. Работната ни ръка я крадат постепенно и безвъзвратно.

Предстои ми в личен план да ми откраднат и моите собствени деца, въпреки опитите ми да ги възпитам правилно. Свободата не мога да им отнема и онези съблазнители ще постигнат своето.

Бях в Словакия по-малко от 48 часа, изкарах целия понеделник, 4 септември, в Братислава. Това беше първият им учебен ден, хората бързаха, говореха много, учениците бяха наизлезли за първи път след ваканцията да се видят с класа, празник. Не бях идвал от 8 години тук и ми липсваше този техен славянски диалект, както го нарекохме някога. Много близка до нас душевност. И в същото време превъзпитана от Хабсбурги и други разни немски експлоататори. А нас тук са ни превъзпитавали разни ориенталски субекти, съдба.

Сега предстои да напиша една контратеза на текста за чалмата и тиарата. Но това е само на пръв поглед, иначе е продължение. Словаците са се преклонили пред папата. И са вярващ народ, в неделя църквите им са пълни с народ. Нищо против тяхната вяра нямам, стига нашите професори тук да не ме убеждават в преимуществото на католицизма, както напоследък се опитват да го правят. Животът, за щастие, има и тривиалните си измерения. И мисля, че Сам Христос ни е казал да гледаме на другия не като на различен, а като на човешко същество, слабо като самите нас.

Така се опитваме да правим – аз и тези, които смятат като мен. До момента, в който другият не навре в лицето ми своята различност и не ми каже „ти нямаш право на своя идентичност, ти ще правиш така, защото аз така искам“. Политиците от Вишеградската четворка са проумели това по-добре от нашите майцепродавци и селски тарикати. Тогава се прекрачва границата, в момента, в който другият не прояви адекватно и пропорционално отношение, а заяви своето желание да налага на гостоприемниците си своите правила.

 

Хубавото е това, че Словакия е една от малкото европейски страни, където все още няма нито една джамия. Борят се, онези се опитват да си изкарат разрешение за строеж, но още са твърде малочислени и още не им играят по свирката. Все още. Търпението на словаците е подобно на българското, но когато то свърши, става страшно. Така че съм оптимист за тях.

А за нас... Лошото не е това, че в момента има затишие и че нашествениците ни заобикалят по пътя си към Запада. Лошото е в това, че в село Галиче джамията вече е действаща и пълна с цигани всеки петък. В Северозапада никога не е имало много мюсюлмани. Ислямизацията на циганите обаче напредва тихо и полека с годините и някой ден ще бъде много видима, но тогава вече ще е късно. В хаоса, бедността и мизерията на Северозападна България ислямистите си купуват души на едро.

Имало някога една хубава страна, където през юни миришело на липов цвят и окосена трева...

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари