Кафявата вълна

Всичко става ясно, когато ни залее тя. Няма скрито покрито после.
Нищо тайно няма да остане такова завинаги. Всичко тайно ще стане явно. Написано е отдавна. Защото е истина. Истините трябва да се повтарят днес. По много пъти.
Защото лъжите са на власт и ползват всички непозволени средства във войната срещу истините.
Крушката си има опашка. Вол рие, но пръстта му пада на гърба. Щом се клатят листата, значи духа вятър. Всяко действие носи последствия и тези две неща са свързани с неразривна физическа връзка. Не съществува на този свят действие, което не води до последствия. Единствено Създателят на вселената може да върши чудеса и да прекъсне връзката между действие и последствие. Никой друг.

Всички, които са на власт днес, живеят със закърнели сетива. Не притежават умението за най-обикновена логическа мисъл. Най-елементарната – нищо откраднато никога не е донесло щастие на никого. Донесло е богатство, донесло е предмети, донесло е лукс, но не и щастие, в никакъв случай.
Щастието е материя дълбоко обвързана с истината и честността. Немислимо е без тях, както е немислим животът без любов. В момента, в който излъжеш и откраднеш, казваш довиждане на любов и щастие. Законите, властващи над човешката душа, са по-неотменими и от закона за гравитацията, но не само защото го твърдя в някакъв пристъп на емоции, а защото така то е в действителността, в реалността и е най-лесно доказуемото твърдение на света.
Не възприемам природата като зелен екоактивист, политик или грантаджия, защото това е порочно и изкривява правилното отношение към нея. Възприемам я като Божие творение, което оскверняваме непрекъснато. Както оскверняваме всичко останало. Както цапаме себе си с лъжи.
Как мислите вие, колко може да продължава всичко и докъде може да стигне?
Знаете ли как ще свърши?
Според мен всички знаем, само се правим, че нищо не е станало и си повтаряме, че ще ни се размине. Виждал съм смъртта. Мирише ужасно. На милиони разлагащи се рибешки трупове.
Минах миналата година през гората от Китен накъм село Фазаново и пресякох река Караагач. В плитчината гъмжеше от обречена риба. Бяха много живи, мърдаха постоянно, паникьосани, защото знаеха, че това е краят им. После имаше официално становище, че рибите са загинали поради липса на кислород. Минах от същото място и два дни по-късно. Нямаше повърхност на водата, имаше повърхност от обърнати разлагащи се рибешки кореми.
Мисля, че ние всички с вас сме като тези риби. Сега е моментът, в който сме натикани в един ъгъл, но още не е дошъл мигът на осъзнаването на този факт. И на факта, че ни остава съвсем мъничко животец. Кислорода ни го отнемат всеки ден на малки дози. Докато пукнем.
От няколко години в тази река няма живот, защото в нея се изливат много лайна, всички лайна от курорта Китен. И лайната отнемат кислорода на риби, змии, гущери, жаби, раци. Най-обикновени речни раци вече няма. Абсолютно мъртвило. Лакомията е равна на глупост, това не го знаят не само в Китен, това не го знаят дори на Уолстрийт, когато предизвикват следващата финансова криза. Не го знаят и в Лондон, и в Брюксел. Има два типа хора. Такива, които се замислят над проблемите. И такива, които се възползват от ситуацията. Те се презират взаимно.

В момента кафявата вълна отново е пусната. Чакат всяко лято да дойде краят на септември, да наближат дъждовете, тогава отпушват леко устието на Караагач, за да потекат лайната в морето. Това е системата им за пречистване от години на местните управници.
Морето е голямо, ще поеме всичко. По примерни изчисления, които нямат нищо общо с реалното състояние, в Китен през лятото има около трийсет хиляди туристи за период около шейсет дни. Това прави 1 милион и 800 хиляди човекодни. Нормалният човек всеки ден ходи до тоалетна по голяма нужда. Там той освобождава от себе си приблизително 300 грама фекална маса, има и такива с по 100, а има и такива с по килограм и половина, свят широк, хора всякакви. Има и такива със запек, те не са виновни за нищо. Но да приемем едно усреднено число от 0,3 килограма. Да го умножим по човекодните и ще получим 540 хиляди килограма лайна. 540 тона. Средно гъста консистенция. Цунами. Само от едно село като Китен. На Слънчака нещата са по-страшни.

 Замириса ли ви. Ето така мирише в момента на моста над Караагач.
Има хора, които знаят точните статистики. Никога няма да ни ги кажат. Тайна.
Какво е миризмата?
Малки частички от нещо, които попадат в нашия нос и дробове. Замислете се дали сте ходили до тоалетна в Китен тази година. Сега някакви ваши непознати помирисват вашите неща. Частички от вашата преработена храна влизат в техните носове и дробове. И ставате свързани на някакво ниво. Всичко е взаимосвързано. Причина и следствие. Малоумниците не го схващат.
Има хора, които трябва да бъдат отговорни за ужаса, но не са. Те са от втория вид, онези, които се възползват. Те са от глупаците, които са забравили поговорките и не вярват във физическите закони на планетата. Действията ни нямат последствия. Кметът на Китен не е виновен, както не е виновна и Меркел. Ун и Тръмп са образци за невинност. Те са от тия със запека. Те просто вярват в чудеса. Смятат, че всичко ще се размине. Нали ще поживеем още някоя година, после ще умрем, какво значение има?

Тази кафява вълна е ужасно реална метафора. Ужасна метафора. Не можем да я спрем.
Европейските лидери са ялови. Затова и не подозират, че тя се задава със страшна сила. Нямат тия естествени сензори за опасност, които са развили у себе си хората с потомство. Река Караагач не е изолиран и единствен случай. Река Караагач е умален модел на днешния свят. Макрокосмосът и микрокосмосът са изградени на един и същи принцип и имат еднаква структура. Пригответе се. Купете си противогаз.

***

Снимката е илюстративна