СМЕСЕН MAGAZINE
Тъпотия. Доказват го тържествуващите тълпи по улиците на Багдад, скупчени около обезобразения, разкъсан труп на американец в униформа. Доказват го “бойците”, които всеки ден убиват по един министър или министър-председател от временното си правителство и стотици новобранци. Доказват го варварите, които обезглавяват заложници в името на най-справедливия Аллах.
Ако наругаете Ватикана, Исус или САЩ, това е свобода. Ако кажете нещо против исляма, вие сте ксенофоб, расист…

Гост-автор | 29/09/2017

Ориана Фалачи е италианска журналистка, която налага свой собствен стил в журналистиката, с активна гражданска позиция и оригинални интервюта. 1958 – 1977 г. е специален кореспондент на списание „Еуропео“. След 1963 г. работи от Ню Йорк. В периода 1977 – 1996 г. работи за вестник „Ню Йорк Таймс“, списание „Лайф“ и за лондонския вестник „Таймс“. От 1967 г. пътува като военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война. През 1968 г. отразява мирна демонстрация в Мексико, на която властите отвръщат с насилие, Фалачи е ранена от три изстрела, а войници я влачат за косата и оставят, защото я мислят за мъртва. Силно полемична и агресивна като журналист, става известна с интервютата си с палестинския лидер Ясер Арафат, с иранския шах, с аятолах Хомейни, с режисьора Федерико Фелини, с Индира Ганди, Голда Меир, Лех Валенса, Фидел Кастро, Шон Конъри, Муамар Кадафи, Хенри Кисинджър, Вили Бранд, Дън Сяопин, и др. През 1962 г. е публикувана първата ѝ художествена книга „Penelope alla guerra“. Автор е на 10 книги.
Чрез книгите „Гневът и гордостта“, „Силата на разума“ и „Интервю със себе си. Апокалипсис“ изразява своята твърда позиция за политическата реалност и зле разбрания либерализъм. За нея Европа е заплашена да бъде завладяна от исляма и всъщност е „обсадена Троя, която се превръща в Еврабия“. След публикуването на книгата „Силата на разума“ срещу нея са заведени дела за расизъм и ксенофобия в няколко европейски страни, получава и многобройни смъртни заплахи, които не я пречупват.
Книгите й са преведени на 21 езика.
Фалачи твърди, че ислямът е тоталитарна секта, сила, която унищожава европейската западна цивилизация. Акцентира върху чудовищното отношение към жените в ислямските държави, публичните линчове, двойствения морал. Твърди, че ислямът е зло, което Европа се отказва да забелязва. Отхвърля възможността за преговори между европейците и ислямофашистите.
Откъс от книгата „Интервю със себе си. Апокалипсис”:

Вчера гледах документален филм, в който една интелигентна и образована жена, архитект от Багдад, облечена в дрехите, определени от Корана, каза: „Много се надявам, че ние ще постигнем демокрацията. Разбира се, демокрация от ислямски тип”. ИСЛЯМСКИ ТИП. Тоест, управлявана от молли, имами, законите на Мохамед, на господ, който е абсолютен господар. Пълна тъпотия е илюзията, че тези избори могат да променят нещо.

– Тъпотия?

– Тъпотия. Доказват го тържествуващите тълпи по улиците на Багдад, скупчени около обезобразения, разкъсан труп на американец в униформа. Доказват го “бойците”, които всеки ден убиват по един министър или министър-председател от временното си правителство и стотици новобранци. Доказват го варварите, които обезглавяват заложници в името на най-справедливия Аллах. В тази връзка да ви запитам - успяхте ли да изгледате видеозаписа на обезглавяването на Пол Джонсън, американския инженер, отвлечен миналия юни? Аз не можах. Накарах да ми го разкаже човек, който го е гледал, и… Така, Джонсън е проснат на диван, покрит с чаршаф. Плаче. Облечен е в червен анцуг, сега в такива обличат заложниците, осъдени на смърт, ръцете му са вързани с въже и плаче. Плачейки, говори нещо, което не се разбира. Може би моли за милост. Палачът е облечен с бяла престилка, като лекар или санитар. Камерата го снима откъм гърба така, че да не може да бъде разпознат, вижда се само дясната му ръка, в която държи нож с трийсетсантиметрово назъбено острие, вижда се и лявата му ръка – на китката има красив златен часовник. Със спокойна, бавна крачка се приближава до Джонсън, който продължава да плаче. С лявата си ръка, украсена от скъпия златен часовник, вдига мокрото му от сълзи лице. С дясната допира ножа до шията му и започва да реже. Бавно и внимателно. Не бърза. Без да обръща внимание на крясъците, които скоро се превръщат в гъргорене, хриптене, докато накрая спират. През цялото време в стаята звучи сладка, монотонна песен. Гласът на жена, която пее: „Взривете ги, взривете ги! Убийте ги, където и да са! Унищожете ги!”. А колкото до главата на Джонсън, бедната му глава – на снимките тя беше поставена върху корема му, знаете ли къде е била намерена? Във фризера в къщата на един от ръководителите на „Ал Кайда”, арестуван в Риад. Той си я бил прибрал. Държал я като трофей.

– Защо ми разказахте толкова подробно, в такива детайли това злодейство? Защо?

– За да се ужасите. Да се изплашите, да ви унижа. А също така да ви помогна да разберете защо ги ненавиждам със същата сила, с която те ме ненавиждат. Ох, направо ме разсмиват дърдорковците, които декламират: „Тероризмът не може да бъде победен с оръжие”.

– Но вие самата писахте, че тази война е между култури, не между армии…

– Писах го по повод на тяхната пълзяща, на пръв поглед мирна инвазия, с която завладяват Европа, по дяволите! Писах го по повод тяхното размножаване чрез нелегалните нахлувания по море и политиката-на-утробата. Писах го по повод на наглостта, с която налагат своите костюми и обичаи, като ни карат да премахнем свинското от училищните столове или като забраняват на нашите деца да предлагат на техните деца пържени оризови топки с марсала! Не съм го писала във връзка с техния тероризъм! Как бихме могли да се борим с техния тероризъм – тероризъм, който ни коли, реже ни главите, взривява ни със стотици, с хиляди наведнъж? Наистина ли с целувки и прегръдки, с прошка, с да-се-обичаме-много на папа Войтила? Да не би сега вече да е забранено и да се защитаваме, когато искат да ни убият?!?

– Добре. И да забравим този нож с назъбено острие, тази глава във фризера, докато говорим за Европа.

– Каква Европа? Европа я няма вече. Има Еврабия. Какво разбирате под Европа? Този така наречен Европейски съюз с неговата смешна, непочтена конституция, която оставя настрана, тоест отрича нашите християнски корени, нашата същност? Както вече казах, Европейският съюз е просто един финансов клуб. Клуб, пожелан от вечните господари на този континент, тоест от Франция и Германия. Това е лъжа, с нея трябва да се задържи на крака проклетото евро, да се утвърди антиамериканизмът, ненавистта към Запада.

Извинение, за да се плащат огромни заплати, освободени от данъци, на евродепутати, които заедно с чиновниците на Европейската комисия си живуркат в Брюксел. Това е номер да си навират носа в нашите джобове и да тъпчат организмите ни с генномодифицирани храни. Месо, което вече не е месо, риба, която вече не е риба, зеленчуци, които вече не са зеленчуци, пармезан, който вече не е пармезан, мляко, което вече не е мляко, вино, което вече не е вино. Така новите поколения, освен че израстват, без да знаят вкуса на истината, не научават и какъв е вкусът на добрата храна.

И заедно с рака на душата телата им също се разболяват. Но най-вече това е инструмент да се пропускат все повече завоеватели на нашата територия, да им се позволи да обикалят из нашия дом без никакви пречки. Помислете си за историята с “Кап Анамур”, немския кораб, който се промъкна в наши води с намерението да осигури политическо убежище на трийсет и седем суданци, уж нещастни бегълци от мръсния робски режим в Хартум, но в действителност хитреци, идващи от Гана и Нигерия. Спрян от нашите погранични служби, корабът остава в открито море цели три седмици.

През това време Роберто Кастели, министър на правосъдието, казва на Германия: „Ние какво общо имаме с това? Те се намират в международни води. На борда на немски плавателен съд с немски капитан и екипаж. Следователно те са поискали политическо убежище от вас. Дайте им го”. Но Германия, тази Германия, дето не иска да си прибере кюрда Окалан, за когото има издадена заповед за арест, отговаря: „Не, благодаря”. И докато италианските колаборационисти възхваляват капитана антиглобалист, посветен на нелегалната имиграция, тоест търговец, който преди да натовари хитреците, ги е накарал да си платят по хиляда долара на глава; докато журналистите пишат сърцераздирателни хуманни статии за трийсет и седемте хитряги, вътрешният министър Пизану се предава. Позволява им да акостират в пристанището Емпедокъл, разрешава им да слязат от кораба и ги настанява в Центъра за емигранти в Агридженто. А после рецитира - отчаян или разкаял се - два много подходящи стиха на Монтале: „Тази вълна на състрадание, стоварила се върху нас, е последен данък”.

– Виждам, че все по-малко вярвате в Европа…

Вярвах, когато все още беше Европа, когато не беше станала Еврабия.

***

„Ако изразите искрено мнението си за Ватикана, католическата църква, папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на „свобода на мисълта и словото“. Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин – тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация.
Ако крещите антиамерикански лозунги, ако наричате американците „убийци“, „негодници“, „врагове на човечеството“, ако изгорите американското знаме и издраскате снимките на американските президенти с пречупени кръстове, нищо няма да ви се случи. Но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата.”

Автор: http://e-vestnik.bg

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари