Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството.

Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството.
01-10-2017г.
3
Гост-автор

Насим Никълъс Талеб е aмepиĸaнcĸи филocoф с ливански произход, eceиcт и cпeциaлиcт пo мaтeмaтичecĸи финaнcи. Maгиcтъp пo бизнec aдминиcтpaция oт бизнec yчилищeтo „Уopтън“ и дoĸтop нa Πapижĸия yнивepcитeт. Cлeд ycпeшнa ĸapиepa ĸaтo финaнcиcт, пpeз 2004 г. ce oтдaвa нa нayчнa paбoтa и писателска дейност и в мoмeнтa e пpoфecop в Hюйopĸcĸия yнивepcитeт. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война. Настоящият текст е откъс от черновата на най-новата му книга, която предстои да излезе тази година.

Има един пример, който по мое мнение най-добре илюстрира принципа на работа на сложните системи. Достатъчно е едно непримиримо малцинство от определен вид да достигне нищожно малък размер, да речем от три или четири процента от цялата популация, за да я подчини на своите желания. Не стига това, ами допълнително се създава една оптична илюзия: на наивния наблюдател му се струва, че изборът все още зависи от предпочитанията на мнозинството. Ако тази идея изглежда абсурдна, то е само защото нашата научна интуиция не е устроена за такива неща. По-точно казано, научната интуиция и други рационално обосновани оценки не работят при случай на сложни системи – освен ако не притежавате житейската мъдрост на вашата баба.

Същността на сложните системи е в това, че съвкупността никога не се държи така, както може да се очаква от поведението на отделните части. Взаимовръзката и вътрешните отношения между частите на цялото тук са по-важни от природата на самите части. Изучавайки отделната мравка, ние никога (в болшинството от тези случаи можем смело да кажем „никога“) няма да разберем как е устроен един мравуняк. За това ще ни е нужно да разглеждаме мравуняка като мравуняк, нито повече, нито по-малко, а не като група от мравки. Това е емергентно свойство на цялото – цялото и съвкупността в цялото не са идентични, защото естеството на това цяло се определя в значителна степен от взаимодействието между неговите части. Тези взаимодействия могат да се подчиняват на много прости правила. Правилото, което ще обсъдим в тази глава, е правилото на малцинството.

Правилото на малцинството ще ни покаже, че за нормалната работа на обществото са му нужни неголям брой нетолерантни и етично съзнателни, при това дейни хора.

Този пример за сложността ми дойде наум, колкото и да е смешно, на едно лятно барбекю на Института за сложни системи на Нова Англия. Домакините подреждаха масите и разопаковаха напитки, когато към мен се приближи приятел, който по принцип употребява само кашерна храна (в юдаизмахрана приготвена и сервирана в специални съдове и по определен начин, в съответствие с религиозните норми, бел.ред.) Предложих му чаша с тази сладка жълта вода с лимонена киселина, която сега наричат лимонада, и бях почти сигурен, че той ще откаже, казвайки, че не е подходяща. Той обаче не отказа. Изпи т.нар лимонада, а друг привърженик на кашерната храна отбеляза: Тук всички напитки са кашер“. Разгледахме етикета. С дребен шрифт беше отпечатан малък символ във формата на буквата U в кръг, който обозначава, че продуктът е кашер. Хората, които знаят къде да гледат, го бяха забелязали. Всички останали, включително и аз, през всичките тези години сме пиели кашерни напитки, без да знаем, че са такива.

Тогава ми хрумна странна мисъл. Поддръжници на кашерната храна са по-малко от три десети от процента от населението на САЩ. Но всички напитки са кашер. Защо? Защото кашерният продукт позволява на производителя, търговеца и ресторантьора да не правят разлика между кашер и не-кашер напитки и да не се тревожат за специални символи, отделни кранове, отделни стелажи, отделни мокри помещения. И простото правило, което променя крайния резултат, е следното:

Последователят на кашер или халал (халал – храна, която е допустима за консумация според ислямския закон и практика, бел.ред.) не може да яде не-кашер, обикновеният човек може да яде кашер.

Или, ако перифразираме:

Лицето с увреждане не може да използва тоалетна за обикновени хора, но обикновеният човек може да използва тоалетни за хора с увреждания. Понякога обаче се получава объркване – хората знаят, че на местата за инвалиди могат да паркират само инвалиди и прилагат този принцип и за тоалетните. Човек, който е алергичен към фъстъци, не може да яде храни с фъстъци, но човек без алергия към фъстъци може да яде храна без фъстъци. Точно поради тази причина в самолет е много трудно да получиш пакет фъстъци, а в училищата те изобщо липсват (което, между другото, умножава броя на страдащите от алергии, тъй като една от причините за подобна алергия е реакцията на организма към неизвестното вещество).

А сега да приложим това правило към по-интересни области:

Лице, което спазва закона, никога няма да извърши престъпление, докато престъпникът може да се занимава и с легални неща. Ще наречем това малцинство непримиримо, а болшинството – гъвкаво. Самото правило се заключава в асиметрията на избора.

Веднъж се пошегувах със свой приятел. Случи се отдавна, във времената, когато все още не се говореше за вредата от пасивното пушене и ресторантите в Ню Йорк задължително имаха зони за пушачи и непушачи. Свободни места имаше само в отделението за пушачи, и аз убедих приятеля си, който ми беше дошъл на гости от Европа, че трябва да си купим цигари, тъй като в зоната за пушене е задължително да се пуши. И той ми повярва.

Още два момента. Първо, роля има географията, т.е. пространственото разпределение. Много е важно как са разпределени непримиримите: те или са затворени в група, или са смесени с останалата популация. Ако непримиримото малцинство в нашата схема живее в гето, в своя собствена, обособена икономика, правилото на малцинството престава да работи. Но ако населението е смесено равномерно, ако процентът на това малцинството в областта е същото като това в селото, в селото е същият като в окръга, в окръга е същият като в региона и в региона е същият като в страната, то (гъвкавото) болшинство ще бъде принудено да се подчини на волята на малцинство.

Вторият момент е цената. В първия ни пример себестойността на кашерната лимонада не е много по-висока тази на не-кашерната и затова не се отразява на случващото се. Но ако производството на кашерна лимонада е много по-скъпо, контролът на малцинството ще бъде отслабен пропорционално на разликата в цената. Ако кашерната храна струваше десет пъти по-скъпо, правилото на малцинството нямаше да се прилага, освен може би в най-богатите квартали.

Мюсюлманите също има своя кашерна храна (халал), но правилата са по-специфични и се прилагат само за месо. При мюсюлманите и евреите има практически идентични принципи за клане на животните (всичко кашерно е халално за мюсюлманите-сунити, най-малко през последните няколко века, но не и обратното). Тази активна практика за клане на животните, която струва на своите последователи известни усилия, е наследена от древните гръцки и семитските култури от Средиземноморието, които вярвали, че на боговете трябва да се принасят необходимите жертви (т.е. месо, и да се яде това, което е останало). Боговете не обичат евтините жестове.

А сега да разгледаме практическото приложение на диктатурата на малцинството. Във Великобритания, където практикуващите мюсюлмани са три-четири процента, почти всичкото месо е халал. До седемдесет процента от агнешкото месо, внесено от Нова Зеландия, е халал. Близо десет процента от заведенията на Subway са халал – тоест, изобщо без свинско месо, независимо от загубите в резултат от конкуренцията на другите вериги, които предлагат свинско. В Южна Африка мюсюлманите също са три или четири на сто, но там в магазините процентът на пилешкото халал е непропорционално висок. Но във Великобритания и други християнски страни халал не може да измести изцяло останало месо, тъй като хората могат да се разбунтуват заради насилствено спазване на чужди религиозни норми. Както пише арабският християнски поет от 7 в. Ал Ахтал: „Аз не ям жертвена плът“. (Това е отражение на стандартната християнска реакция от три или четири века по-рано – в езическите времена християните били измъчвани, като били принуждавани да ядат жертвено месо, което те смятали за светотатство. Много християнски мъченици умират от глад.)

Може да се предположи, че тази емоция ще се разпространи и на Запад с увеличаването на мюсюлманско население в Европа.

Така че правилото на малцинството може на практика да увеличи дела на халал храната в магазините непропорционално на количеството на реалните халал потребители, но до определен лимит, защото за някои потребители мюсюлманската храна е табу. Що се отнася до кашерната храна, тук пределът на разпространението е почти сто процента (или близо до тях).

Производителите на „органични“ храни продават все повече и повече от своята продукция най-вече благодарение на правилото на малцинството, но и заради това, че обикновената, неснабдена със специален етикет на храна сега се възприема като пълна с пестициди, хербициди и месо от трансгенни организми, ГМО – с всички произтичащи от неизвестността рискове. (Под „ГМО“ в този контекст имам предвид трансгенни храни, чийто източник има гени от други организми или видове). Но тук съществуват и екзистенциални причини, просто повишено внимание или консерватизъм в духа на Бърк – може би някои хора просто не искат да се отклоняват твърде надалеч и твърде бързо от начина на хранене на своите предци. Етикетът „органична храна“ е начин да се съобщи, че в продукта няма трансгенни ГМО.

Насърчавайки ГМО-храните с всички възможни средства – лобиране, подкупване на конгресмени и засилена пропаганда в научните среди, (включително черен PR, насочен срещу хора като моя милост) – големите селскостопански конгломерати глупаво вярват, че всичко това е достатъчно, за да спечелят болшинството. Не, идиоте. Както споменах по-горе, псевдонаучната „логика“ в този случай не работи. Привържениците на ГМО са съгласни да консумират храна без ГМО, но не и обратното. Достатъчни са не повече от 5 процента равномерно разпределено население, което категорично не приема ГМО, за да бъде наложено на цялото население от обикновени хора да ядат храна без ГМО. Защо? Ами, представете си – организирате банкет, сватба, или пък пищно парти в чест на падането на режима в Саудитска Арабия или фалита на лихварите от инвестиционната банка Goldman Sachs, или церемония за публично разобличаване на Рей Котчер, председател на Ketchum – фирмата, която се занимава с черен PR срещу учени и активисти по поръчка на големи корпорации. Имате ли нужда от въпросник, за да разберете кои от вашите гости не използват ГМО, за да приготвите храната им отделно? Не, вие  просто ще закупите храна без ГМО за всички, при условие че разликата в цената не е от съществено значение. И това наистина няма голямо значение, защото цените на бързоразвалящите се храни в Америка на 80-90% се определят от логистиката, а не от разходите. И тъй като търсенето на органична („натурална“) храна е по-голямо поради правилото на малцинството, разходите за дистрибуция намаляват, а правилото на малцинството засилва своя ефект.

Големите земеделски корпорации не разбраха, че се опитват да играят игра, в която за победа е нужно не само да вкараш повече точки от противника, но и да спечелиш поне с 97 на 100, за да се чувстваш в безопасност.  Странно е да се види как една огромна корпоративна машина, с нейните милиони долари, изразходвани за изследвания, черен PR и учени, които смятат, че са по-интелигентни от средния човек, пропуска една толкова важна точка като асиметрията в избора.

Автор: http://www.memoriabg.com

 

 

 

 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.