Актуално
Откога не е съвсем ОК да се пуска кръв на цивилно население? Миналата седмица не беше никакъв проблем, когато САЩ и коалицията им срещу Ислямска държава официално признаха за нови 50 косвени жертви при бомбардировки.
Как цивилната смърт стана такъв проблем

Калин Руменов | 05/10/2017

След кървавия концерт в Лас Вегас САЩ дължат на света и най-вече на себе си единен стандарт за избиване на цивилно население – кога, къде и как смъртта е морално оправдана или абсолютно неприемлива.

Поне американските граждани трябва да бъдат наясно с организацията на собственото си погребение. Дали ще ги изпратят по протокола за военни герои – с представителни оркестри, с парадни униформи, със скръбни салюти и с националния флаг върху ковчега. Или ще ги заровят в анонимен гроб, без да поканят и най-близките им. Семейството ще изпрати покойника дистанционно с надеждата, че при аутопсията патоанатомите не са забелязали злокачествения тумор в мозъка му, който удобно би обяснил всичко.

Откога не е съвсем ОК да се пуска кръв на цивилно население? Миналата седмица не беше никакъв проблем, когато САЩ и коалицията им срещу Ислямска държава официално признаха за нови 50 косвени жертви при бомбардировки.

С тях официалният общ брой стигна 735 души, но нито една смърт не е военно престъпление, а само статистически данни. Които дори не се налага да бъдат използвани като цинично оправдание при търсенето на положителен баланс.



Ако досега са избити мирни хора колкото едно село, колко бойци на Лошите трябва да са ликвидирани, за да си е струвало.

Няма такава математика, защото нищо не налага нуждата от нея. Някакви низши същества, които пият мляко от вимето на козите си, измрели по далечните пустини или по чукарите – нямаме време да се занимаваме с тях, защото имаме билети за концерт във Вегас.

Когато обаче във Вегас някой избие 50 души, тогава вече нищо не е наред. Което би трябвало да означава, че концепцията за погребението зависи единствено от мястото.

Ако американец очисти няколко дузини нищонеподозиращи хора в която и да е точка по света, определена еднолично от страната му като нуждаеща се от демокрация – дори няма да научим името на юнака.

Ще ни го кажат само в случай че противовъздушната отбрана на Лошите свали самолета му. А в надгробните слова ще кажат, че е бил доблестен герой, и всички ще извадят чисто белите си носни кърпи.



Когато обаче стрелецът от Вегас Стивън Падок направи абсолютно същото, само че не от самолет и не в която и да е нарочена диктатура по света, а от балкон в собствената си страна – тогава може да съставите цял речник на общественото презрение.

Зъл човек, нечовек, злокобен маниак, психопат, изрод, абсолютното зло - пишете, говорете, този мръсник заслужава всяка една лоша дума от собствения си народ.

Емоциите са разбираеми, но дали думите на същия народ не трябва да са по-премерени. Ако създавате подобен имидж на всеки безразборен убиец – какъв тогава е световният имидж на великата ви страна.

Ако използвате такъв език по всеки ликвидатор на цивилни глави – какво ли говорят за вас по света. Особено по местата, където отвисоко им пускахте тонове метал, замервахте онези долу с бомби с обеднен уран или високо технологично ги избивахте с дронове.

Ако проблемът не са оръжията, а хората, които ги използват – какви тогава са хората, които произвеждат всяка следваща война и не могат един ден без такава.     

Покажете поне една точка в света, където през последните десетилетия беше морален и драматичен проблем американец да избива цивилни. Морален и драматичен до степен, че да поразклати поне малко целия им военно-промишлен комплекс с дебат за оръжията – трябва ли да ги забраним изобщо за използване, или само на наша територия.

Трябва ли да има зони, където пускането на цивилна кръв е безнаказано и морално оправдано.
Трябва ли да има народи, които заслужават да бъдат „унищожени напълно”, защото не са управлявани демократично.
И трябва ли да ни диагностицират с мозъчен тумор, ако не намираме разлики между някои убийци.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари